Чудодейна диета - Николай Веселинов Стоянов

Асансьорът както винаги не работеше.Докато се качвах по стълбите се разминах с бай Атанас. Той нещо си мърмореше под носа, но като ме видя вдигна глава и каза:

-          Здравей съседе, знаеш ли, че от утре минавам на диета?                                                                                                       

Стана ми смешно, понеже той е най-лакомият човек, когото познавам. Подсмихнах се и го попитах:

       -    На каква диета ще си? Да не би да минаваш на ,,зърнена диета”?Нали знаеш, каквото зърнеш веднага го изяждаш!

       -   О,няма такова нещо! Ще ям по една филийка хляб на ден и това ще е всичко. Глад, мор, ама все някак ще издържа. Тъкмо и асансьорът пак не работи - идеално! Хем ще спортувам, хем ще гладувам, хем ще се вталявам!

На другия ден пак видях съседа си и той още от далече ми се усмихна.

-          Оле мале, много ми приличаш на тлъсто печено пиленце, и то с препечена коричка! Цял ден се разминавам с кюфтенца, кебапченца и тук-там с някоя позапеченка наденичка.

Стана ми много смешно и възкликнах:

      -    Ти какво си хапнал от сутринта? Ако е само една филийка хляб, сигурно е нормално да виждаш навсякъде около себе си ходещи храни!

      -    О, хапнах само една филийка, след това два сандвича, после три ябълки и една баничка, ама да знаеш, лиших се от боза. Нали съм на диета! И накрая за десерт - едно проклето сициново масло…- изброи на един дъх съседът.

       -   Бай Атанасе, да не би да искаш да кажеш рициново масло? – учудих се аз.

       -   Рициново, сициново – все една и съща гадост! – смънка той.

       -  А другите от родата как приемат твоята диета?

       -  О,не искам да говоря за тези предатели! Готвят си всякакви вкусни гозби, хапват сладко, сладко и след това крият храната от мен. На, виж ме - на клечка съм заприличал! Ето кожа и кости съм станал. Вече станах сто и деветнадесет килограма и деветстотин грама! Стопих се! Свалих цели сто грама. Прималява ми от глад, причернява ми от яд! Съсипах си хубавата загладена и тумбеста фигура! – заоплаква се бай Атанас.

Погледнах почти сто и двадесет килограмовия мъж, засмях се от сърце и казах:

     -   Те за твое добро го правят!

     -    О, значи и ти си предател като тях! - извика възмутено той и тръгна към входната врата.

След този разговор и аз май бях поотслабнал. Дали от това, че не работеше асансьорът или пък от нещо друго…

Изведнъж се сетих за ,,сициновото” масло на бай Атанас .

-          Леле, да не би това масло да се носи и по въздуха?     

Ускорих ход, за да се прибера по-бързо у дома, че знае ли се ,,сициново’’ или рициново  все на едно и също място щеше да ме отведе.