Н А К А З А Н А - Тодор Билчев

Първо капчица се появява.

И на струйка става след това.

Ракийката готова е тогава,

щом в спирала се превърне тя.

 

И тече кристално бистра течност.

Изтича от чучура чудо.

Само глътка. И човек е Вечност.

На туй не му ли казват лудост?...

 

А ракийка капе бистра, бяла

през тензуха в празния леген.

Времето тук сякаш днес е спряло.

Всеки миг превръща се в свещен.

 

Че огън пали казанджийката,

души от който ще изгарят.

А щом в главата е ракийката,

страсти буйни ще да се разпалят.

 

И човек ще литне в небесата.

Ще срещне там летящи хора.

Но ракийка няма ли в главата,

пак е на земята във затвора.

 

И очаква на казан да иде.

Пак ракийка бистра да свари.

На небето после да отиде.

А То…със Вечност да го озари!...