Д И А Л Е К Т И А Д А - Тодор БИЛЧЕВ

                                                                        „Гърбосложен на кревата,

                                                                                    аз жадувам твоя стан.”

                                                                                    Хр. Смирненски - Баланиади

 

В стар пищник, по икиндия,

с пещимал, сукман и шарен пош,

булката реди синия.

Не й дават за туй грош.

 

Момък млад я възгештисва –

да не бърза с ранната софра.

За друг хляб я кандърдисва

той. И сваля своята аба…

 

Хич биля тя не кандисва.

Бърка си във стария долап

Той да дума баялдисва.

Тя си знае само – хляб, та хляб.

 

Туй на двамата втикяса.

Пишманят се те от уйдурми.

Но мъжът се сапикяса.

Осъзна, че са си сам сами.

 

Булката се договеди –

май, че нещо тук вуйдисва.

Без да мисли да навреди,

тя до него се курдисва.

 

Знаеше, че ябанджия

беше този тъй наперчен мъж.

Тя не беше гювендия

и не каза му веднага: „Дръж!”

 

Дълго той облобизава

булчицата млада, кат кудук.

Ама тя не му се дава.

Не подвива си ей тъй куйрук.

 

Цял мъжът се разкикерчи

от мерак мома да коландри.

Шен не бе веч. Не се ерчи…

Булката избяга и се скри…