Миш-маш - Стоилка Пенова

Днес се опитах да сготвя миш-маш! Опитах...

Не се подсмихвайте! Не си мислете, че е лесно. Изобщо не е! То готвенето на миш-маш е направо изкуство, някакво ново течение, с основоположник Пикасо.

Дори се оказа, че има такава група във фейсбук - "Сготви, дегустирай, оцени Миш-маш"

 

Моите детски спомени включват нещо от сорта: чушки, домати, яйца, сирене, олио и една бумтяща печка. И всичко ей така, на око - представяте ли си!

В общи линии баба ми нарязваше, намачкваше и разбиваше с бързината на индийски факир всички нужни продукти, хвърляше ги в тигана, поръсваше с тайнствена физиономия чубричка от бурканчето, и като хванеше дървената лъжица... майко мила, такъв аромат се разнасяше...  Най-важното беше, че стомахът дори не смогваше да прати сигнали на мозъка, че огладняваш. Току осъзнаеш, че от миризмата дяволски ти се дояжда и като по магия чинийката вече те чака на масата.

Ммммммм, ядеш и ревеш дет'се вика. 

 

Както и да е. Да не се отплесвам. Това са похвати, останали в миналото.

Като всяка съвременна домакиня първо проверих дали имам батерия на телефона и достатъчно памет. Защото ако не качиш във фейс-а снимки на продуктите "преди"

и резултата от готвенето "след", то все едно не си готвил. Слава богу, всичко беше наред. Завидях на комшийката за Никон-а, който изкарваше нейните буламачи като шедьоври на Леонардо, но какво да се прави! Ако снимаш под подходящ ъгъл и най-голямото магаре може да изглежда като расов кон.

 

След това започнах приготовлението. След двучасово търсене в интернет си харесах рецепта.

От мен да знаете, първо се гледа сложността - лесна, тъкмо за мен.

След това коментарите. Ако са под 10 изобщо не и обръщаш внимание. На тази бяха 38, всички от сорта "супер се получи", "Всички останахме доволни", "Съпругът ми се влюби отново в мен след като опита миш-маш-а".

Нямаше начин да не се получи и при мен, след като Панчо и Шуши бяха сготвили въпросния миш-маш.

След това идва момента на истината - продуктите.

Противно на очакванията ми и подвеждащото подзаглавие "миш-маш от продукти, които се намират във всеки дом" се оказа, че нямам нито маслиново масло, нито пъдпъдъчи яйца, нито чери домати.

От рафта в килера ми се усмихваше ехидно един бъркан със селски печени чушки, които някак разваляха изтънчената ми рецепта. Успокоих се, че на снимка всички чушки изглеждат еднакво.

Съжалих горката ми баба - как е готвила миш-маш без маслиново масло и пъдпъдичи яйца? Това ми даде допълнителна увереност - щом с нейните подръчни материали постигаше такива върхови резултати, то какво щеше да е с изтънчените ми продукти...

Няма начин - запалих колата и потеглих към хипермаркета.

Първото и най-важно правило при пазаруване в големите магазини е да отидете с точен списък продукти, и мислено да начертаете карта, по която да сърфирате из магазина, така че да посещавате само рафтовете, на които се намират нужните ви стоки. Отклоните ли се, считайте се за изгубени - във времето и пространството, и рискувате да си тръгнете с куп непотребни неща, като същевременно има реална възможност да пропуснете поне две точки от списъка.

Затова влизате целеустремени, определяте си време от около 5:30 минути и ... Старт.

И ето, след едночасово лутане стоварих всичко на масата в кухнята. Междувременно осъзнах, че нямам и най-малка представа за какво са ми половината закупени неща. Припомних си 38-те положителни коментара под рецептата и се успокоих.

Запретнах ръкави и започнах да изпълнявам рецептата точка по точка:

1. Обелих и нарязах лука на половинки. Порядъчно си поревах, а децата ме гледаха съжалително и питаха какво ми е.

2. Поставих го в тавичка, поръсих със сол и маслиново олио. Понеже забравих да загрея предварително фурната (то през тея сълзи изобщо не ми беше до нея) го оставих вместо 20 - 40 минути. Като го извадих имаше подозрителен тъмно кафяв, отиващ към черно цвят. Веднага се сетих за една рецепта на шеф Петров, в която овъгли един патладжан до пепел. Въодушевих се - това ще да е от гурме кухнята.

3. Нарязах чери доматите и чушките. Запържих ги и добавих яйцата - осем на брой. Това май се оказа единственото нормално нещо в цялата рецепта.

4. Добавих прясното мляко - продукт, който то този момент не предполагах, че се използва при приготвяне на миш-маш.

5. Настъргах сирене. За него не пишеше какво да го правя, а само да го овкуся с маслиново масло. Оставих го настрана с надеждата, че по-надолу в рецептата ще намеря отговор на загадката.

6. Изпържих 4 пъдпъдъчи яйца. При осем разбъркани с чушките това ми се видя абсолютно разхищение, но коя съм аз да оспорвам рецепта, харесана от 38 човека.

Междувременно на котлона се варяха още четири. Започнах да се притеснявам да не се натровим.

Оттук нататък всичко ми е мъгла. Трябваше да се приготви някаква емулсия от жълтъци, но описанието беше толкова разнопосочно, че накрая просто импровизирах.

Когато приключих най-отдолу на рецептата пишеше: Приготвяне - до 35 минути.

Истерично се изсмях. И после отново си поревах, като видях анархията в кухнята. Явно междувременно някак бях стресирала децата, защото не искаха да дойдат при мен като ги повиках, а само ме изгледаха странно през полуотворената врата. Ентусиазирано ги уведомих, че за вечеря имаме миш-маш, просто някак бях пропуснала момента

с обяда. Странно. Ентусиазмът ми не им повлия особено, само чух че си шепнат напрегнато в тяхната стая.

 

И дойде вечерята. Онзи сакрален момент, когато семейството се събира около масата и всеки споделя преживяванията от деня.

За да придам повече тържественост, а и защото трябваше да направя снимки, покрих масата с новата покривка, запалих две ароматни свещи (мислено се молех да убият миризмата на изгорял лук) и под подозрителните погледи на 3-те деца - мои две и едно на свекървата, оставено за доглеждане - стоварих три чинии с миш-маш на масата.

Аранжиран точно по рецептата - емулсия от жълтъци, половин глава лук, пълна с миш-маш, едно пържено и половин сварено пъдпъдъче яйце.

Настана мъртвешка тишина...

Три чифта очи се взираха подозрително в чиниите.

Изведнъж се оказа, че мъжът ми бил хапнал по пътя, големият ми син спазвал някаква диета. Само малкият ми син вдигна глава и попита:

- Мамо, това живо ли трябва да го ядем?