А СТИГА БЕ! А СТИГА БЕ! А СТИГА! - Божидар Коцев

Сред хората забързани върви,

натегнал поглед към небето вдига,

на Бога и на себе си мълви:

„А стига бе! А стига бе! А стига!”

 

Личи, човечецът е с кротък нрав,

срещу простора на парцали мига,

но ненадейно го застига гняв:

„А стига бе! А стига бе! А стига!”

 

Човекът май е зодия „Овен”,

гласът му децибели страшни стига

и той крещи напълно разярен:

„А стига бе! А стига бе! А стига!”

 

Залисани по свои си дела,

забързаните хора отминават,

ядосаният перко е беля,

да си крещи, те пет пари не дават.

 

На полицай усърден налетя,

подал на баба падналата книга,

в ухото му човекът изкрещя:

„А стига бе! А стига бе! А стига!”

 

„Какъв ти е проблемът, мой човек? –

го хвана полицаят за ръката. -

Кажи! За всяко нещо има лек.

Да чуем как при теб стоят нещата.”

 

И униформа, и пагон видял,

човекът перко видимо се стресна,

гневът му се отля и каза с жал:

„Тя, мойта, полицай, е интересна.

 

Жена ми, бедната, като умря,

това се случи преди доста време,

остави ми невръстна дъщеря,

в живота непосилен тежко бреме.

 

О, как изучи само аз си знам!

Две висши взе момичето ми Рени,

а да ми лепне на челото срам,

за негър нигериец се ожени!”

 

„За негър.” – сбърчи полицаят нос,

но се съвзе. – Е и, голямо чудо!

Расистите го правят на въпрос,

но според мен расистите са луди.”

 

Ох, знам ли, знам ли, пусто опустяло!

Роди им се дете и беше черно.

А второто дете роди се бяло.

И чуй ме ти сега, това е верно!

 

От болницата идвам, честен кръст!

Роди се трето с име Николета.

Да знаеш, дяволът тук има пръст!
Туй третото дете е на райета!”

 

Наблизо нейде в гъстата трева

изчурулика пойната авлига,

а полицаят просто изрева:
А СТИГА БЕ! А СТИГА БЕ! А СТИГА!