ПРЕДИ КОЛЕДА - Божидар Коцев

Дни преди Коледа снегът спря да трупа, но термометрите заковаха температурата си на минус 40 градуса по Целзий. Край Врачанското село Хайредин през нощта река Огоста замръзна.

На заранта бай Георги Бъчвара разчисти от снега широк харман насред двора. Този ден беше определил да заколи прасето Горчо. Жена му леля Мара тъкмо беше сгряла двулитров алуминиев чайник с люта гроздова ракия и извадила в голяма паница ростова туршия, когато пристигнаха майстор-колачите: кмета, даскала и касапина на селото.

- Добрутро! – извикаха в един глас и тримата към домакините.

            - Добре сте ни дошли! – поздравиха ги и стопаните на дома.

            - Хайде на масата в кухнята! – покани ги леля Мара. – Сгряла съм, както си му е редът, един чайник с ракия. Извадила съм и от любимата ви ростова туршия и съм направила горещи мекици със свинска мас. Пръстите си да оближете!

            Мъжете насядаха около дъбовата широка маса и жадно засърбаха горещата гроздова скоросмъртница, цели 57 градуса. Басовите им гласове, въодушевени от изпития алкохол, много скоро събудиха децата от махалата. Когато пресушиха чайника до капка, мъжете се отправиха към кочината на Горчо.

            Като ги видя, двестакилограмовият шопар заквича с пълно гърло, сякаш че ще го колят. Събудиха се и децата от съседните махали.

            Домакинът се обърна към даскала:

            - Кажи ми, даскале, знаеш ли защо само прасето квичи и се дърпа, когато го извеждат на заколение?

            - Знам ли, Георги. Прасешка му работа!

            - Казал го е един древен мъдър гърк, наричан по име Езоп. Според него всички домашни животни, предназначени за клане, виждат пред себе си колача. Кравите си мислят, че иска да ги дои, воловете смятат,че ще им слага ярема, овцете предполагат, че се готви да остриже с лъскавия си нож вълната им. Ето защо те се доверяват на човека и безмълвно отиват към своята гибел. Ала свинята знае, че не може да мъкне ярем, че няма ни мляко, ни вълна. Тя знае, че от нея човек може да вземе само едно: кръвта й. Ето защо тя няма вяра в човека и посреща смъртта си с отчаяно квичене и дърпане.

            - Свинята на мен ми прилича на нашите политици. Като тях е ненаситна, алчна и неблагодарна. Виждате и чувате как грухтят в парламента. Всеки гледа да напълни само своя партиен лочник. – обади се дълбокомислено даскала.

            - Приятелю, на теб свинята може да ти прилича на политиците. Но според мен, ако беше така, тя щеше да е звяр, а не свиня. Цял живот й робуваме, храним я и чистим мърсотиите й, но накрая благината си е за нас, а не за политиците. И не оставаме с пръст в уста. Нали така? – тези думи бяха изречени от кмета на селото.

            - Абе, може и да си прав, кмете, но за мен политиката си е свинска работа. – не се предаваше даскалът.

            - Я оставете тия празни приказки, ами дайте да вършим работа, че мен греяната ръка вече ме хвана! - подкани ги нетърпеливо Касапина.

            Завързаха прасето за задните крака с дебело въже и с общи усилия го измъкнаха от кочината.Тримата го притиснаха към замръзналата земя, а Даньо Касапина извади страховит нож и зачака удобен момент да го забие в шията на бедния Горчо.

            Когато дългото наточено острие се вряза в основата на врата, шопарът изведнъж притихна. Но само миг след това скочи с неподозирана за огромното му тлъсто тяло мощ, отхвърли налегналите го мъжаги на три страни и хукна като ураган към оградата със забития в шията му нож. Блъсна се в тухлената стена като жив танк. Разхвърчаха се тухли, керемиди и хоросан. Отвори се огромна дупка и Горчо изхвръкна на улицата.

            Злополучните колачи мигом хукнаха след него. Къщата на бай Георги Бъчвара беше на края на селото, така че шопарът се насочи право към замръзналата Огоста.

            Мъжете тичаха безпомощно след подивялото прасе и псуваха като дърти хамали. Всеки обвиняваше другите, че са изпуснали свинята. Даскала, който на младини е бил вратар на селския футболен отбор, направи отчаян опит да хване въжето с шампионски плонж, но крайният резултат беше, че се нарани до кръв.

            Горчо стигна до средата на Огоста, неочаквано спря и затъпка на едно място. Тогава се случи непоправимото. Ледът се пропука от свинската тежест и горкият Горчо изведнъж изчезна в ледените води на реката.

            Така завърши злополучната сага на бай Георги Бъчвара и неговите акрани от Врачанското село Хайредин.

            През лятото синът на бай Георги - Цецо Хубавеца откри скелета на Горчо, заклещен в един дълбок подмол. Белееше се там страховито. С годините скелетът на Горчо, обвит в подводна растителност, мъх и призрачна зеленина, заприлича малко на един от самохвалковците премиери от уж демократичния ни преход. А на кого по-точно оставям на вашето въображение.

            - Мамка му и прасе! Ти да видиш чудо! Надви ни, ей! Надви ни и се удави! – с тези думи бай Георги Бъчвара винаги завършваше своя разказ, когато си спомняше за тази вятърничава история.