Поема за бързането - Еми Авджиева

Сутрин ставам бързо. Кафето изпивам на екс.

Стремглаво се обличам и потеглям с рефлекс.

Към работата тичам, от страх да не закъснея.

На червено пресичам и мятам се на тролея.

 

С шофьора се разправям да си спазва графика,

а той ми вика: „Госпожо, виж какъв е трафика.“

След тролея метрото, от там на автобуса,

цялата градска мрежа яко ме раздруса.

 

Не знам защо преди години книжка изкарах

и нито веднъж досега автомобил не подкарах.

Най-накрая сагата с пътуването приключи,

в работата съм и на друга вълна превключих.

 

Там служебни задължения бързо изпълнявам.

Със спешни задачи екстремно се оправям.

Тичам на принтера, от там по етажите,

тичам на ксерокса и спазвам инструктажите.

 

Пет часá като стане на бегом изхвръквам

и по магазините с пълна газ хуквам.

Хранителни продукти за ядене пазарувам

и с пълни торби към къщи морно отпътувам.

 

А там веднага шарена престилка слагам

и над тенджери и тави в цял ръст залягам.

Сервирам, отсервирам, мия, почиствам.

От стая в стая с прахосмукачка разчиствам.

 

По някое време в полунощ най-сетне лягам,

телевизия да погледам уж се напрягам,

но заспивам отмаляла и спя на пресекулка,

цялата нащрек като хищна невестулка.

 

В събота, когато хората разпускат по курорти,

аз пак рано ставам и бързо на село заминавам.

А там очакват ме други специални комфорти.

Родители стари и болни ме гледат недоволни.

 

От вратата още запретвам крачоли и ръкави.

Мотиката грабвам, градината прекопавам.

Косачката включвам и тревата скосявам.

С гребло я събирам, с количка прибирам.

Цветя садя на поразия, домати връзвам,

тиквички, чушки, краставици пресаждам,

лехи оформям, камъни от реката пренасям

и архитектурен стил в градината внасям.

 

Компоти, туршии, сладка, всичко правя.

В промишлени количества буркани затварям.

Дърва за огрев цепя, в бараката ги прибирам

и в неделя вечерта буквално се трупирам.

 

Добре, че годишната ми отпуска близо е вече.

Бързам на море да отида, възможно по-далече.

Там пък мъжът ми по тъмно ме буди любезно.

Морски пари да дишаме, че било полезно.

 

И в ранни зори хуквам със спортен екип на плажа.

Гимнастика стриктно правя и оглеждам пейзажа.

После лягам на пясъка и заспивам, даже сънувам.

Изгоряла от слънцето влизам в морето да плувам.

 

А там замалко да се удавя, бързо излизам на суша.

Ядосано паля цигара и яростно пуша ли пуша.

Вечерта тъкмо мислех в станцията да си почина

и той ми рече: „Ще ходим в заведение двамина.“

 

И ето ни в ресторанта на маса. Музиката рок засвири,

а главата ми така е натежала, сякаш изпълнена с гири.

Аз оклюмала, схваната в кръста пия гроздова ракия,

но покана за танц получих и развихрих се като стихия.

 

Годините вече тежат ми, нямам сила за тая орисия,

всичко бързо да върша в житейската бъркотия.

Краят му не се вижда. Може би като се пенсионирам,

но тогава, дай Боже искам внуци да гледам!!!

 

Автор: