чушкопек - Илия Деведжиев

Пушим се – и не на ужким – пукаме червени чушки с чушкопеци, тенекии, трезви и на две ракии – мисия съвсем възможна, тяхната червена кожа!

Ето – всяка почернява и око се насълзява от дима, че на – ебаси – пушат всичките тераси на панеленото гето.

Проза, да но ето, ето - чушкопекната къделя (докат’ чушките се белят)

с призрачен сладникав шал гушка целия квартал. Всички вдишват благодатно, после връщат го обратно, но невидимо перце между ноздри и небце неусетно се внедрява и до сетен дъх остава като някакъв агент, чакащ своя си момент -

щом в ефира долови чушков тон един дори, да натисне в теб бутона и те върне на балкона!