грип - Илия Деведжиев

Умирам без сили...

Морят ме бацили и с ноздри запушени дудна.

Носоглътката мудно си пали цигара и петстотин и осем микрохектара между сливиците ми ферментират, вибрират, не спират да дращят лакмуса на хипоталамуса със саламуса на поредната капсула безполезна трийсетлевова химия.

Абразивната линия от мъчителни глътки влачи стъпки от снощи до утре. Бошови мутри се размазват в обратното на очите ми и разнебитени като Самуил без батерии се разпадат на рояци бактерии...

По матрака се тръшкам, пъшкам, стена и в безистена на възпалена трахея си грея драконирано огнедишие... Излишно – огнените слова отдавна не са мода. Струпани са на пода, опаковани (като пенсионирани мажоретки) в сополиви салфетки. 

Сметки други си правех за това време, ех...

 

Може ли докато си допиша, вместо мен някой друг да подиша?