За трагикомичната истина и трагедията в нашето здравеопазване - Гергана Стефанова

 

Ако някой ми беше разказал тази история, нямаше да му повярвам, но уви ми се случи на мен и съм меко казано изумена от компетентността на докторите в спешните отделения и затова считам, че съм длъжна да я споделя с вас читатели, защото трябва да знаете какво е истинското ниво на здравеопазването в България.

 Дъщеря ми, умно и красиво 14 годишно дете бързайки за курса си по астрономия към Варненска обсерватория пада от колелото и удря лошо левия си крак, дясната ръка и най-вече носа и челото. Детето е уплашено от многото кръв, която тече от главата, но за голям негов късмет в този момент до него минават приятели. Те му подават ръка, а също и хартиени  носни кърпички с които да попие кръвта и го водят до дома. В момента в който виждам дъщеря си на входната врата плачеща и кървяща, аз изпадам в панически ужас, но в тревогата си и големия страх, веднага звъня на такси и отиваме бързо в спешно отделение на Варненска окръжна болница. По пътя звъня на баща и за да кажа какво е станало и къде сме. Сравнително бързо ни правят опис на случилото се и ни пращат при детски лекар педиатър, отговаряш за спешните случай при децата и от там започва нашата драма.

Влизайки още при вида на детето вместо да прочистят раните, те започват да говорят за друг случай на друго дете, което е глътнало част от шината си, но тъй като на видеозон и рентгенова снимка нищо не се вижда, действия няма да бъдат предприети. Когато все пак забелязват дъщеря ми, те казват, че няма нищо сериозно и трябва само малко да се залепи носът, при което следва действие ЗАЛЕПЯНЕ НА  ДЯСНОТО И ОКО!!! Уви не сте прочели грешно!!! Точно това се случи. Здраво дете наранено от падане, без никакви травми в областта на очите за секунда невнимание бе ослепено напълно с дясното си око, което бе плътно залепено с лепилото за човешка тъкан. И най-трагикомичното в цялата история е, че вместо да започнат да се мъчат да помагат и оправят стореното лекарката и сестрата, започнаха да се карат на дъщеря ми, че се глези от това, че лепилото и люти и дразни окото. На мен лично ми казаха с малко марля напоена във вода да мажа окото докато се отлепи.

Повярвайте ми ОНЕМЯХ!!! Не можех да повярвам, че това ми се случва!!! НЯМАХ ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПЪЛНОТО БЕЗХАБЕРИЕ И УЖАСА КОЙТО ДЕТЕТО МИ ТРЯБВА ДА ИЗТЪРПИ!!! Единственото което си спомням, че попитах е има ли дежурен очен кабинет в очна болница за да потърся специалисти които да отлепят окото на детето ми.

През това време съпругът ми бе дошъл и незабавно тръгнахме към очна болница. Там имахме огромния късмет да попаднем на дежурството на един ИСТИНСКИ ЛЕКАР, не от тези самозваните, които записват и учат медицина „защото там са големите пари”, а от тези човечните с голямо сърце и душа. Тези които се раждат с призвание да помагат на хората и знаят, че медицината е преди всичко хуманна наука. ГОРЕЩО И ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на д-р ВАЛЕРИ ШЕХЕРОВ, които остана след дежурството си цяла нощ за да поправи грешките на своите колеги от спешно отделение на окръжна болница Варна. Цяла вечер той се мъчи да разлепи залепеното око и докато не го почисти и от последните останали от лепилото частици полепнали по нейните мигли не се отказа и не се предаде. Все пак има надежда, че не всички лекари в тази държава са корумпирани и немислят за пациентите си и не всички от тях не си вършат съвестно работата, има и БЕЛИ ЛЯСТОВИЦИ, уви малко, но такива които ни карат да вярваме, че НАДЕЖДА ИМА!!!

 

С уважение: доц. д-р Гергана Славова, Икономически университет-Варна