Синьо-лилавото кокче - Екатерина Цветкова

- Добре, де! Виж какво пише тук, мааа....

Някъде в пространството много отчетливо чух думите, но категорично отказах да ги        осмисля. Те се опитаха да се промъкнат и да ме докоснат, но се разтвориха във    въздуха  точно преди да отворя сетивата си за тях...

- Мааа, моля ти се! Спиш ли?!!!

Укорителният тон в гласа на моята разкошна 16-годишна дъщеря направо нахлу в       моето лениво протягащо се съзнание.

- Шош, водили сме този спор минимум 1560 пъти – промърморих авторитетно аз, опитвайки се да изглеждам събудена  - ако обсъждаме отново цвета на косата ти..

- Да, ясно е, че не ме слушаш! Естествено че обсъждаме това! – и вече с друг тон продължи – ето чета във форума, че мога да я оцветя синя с такъв тебешир ...

- Мдааааа - нещо като промляскване се изплъзна от устата ми и аз с прикрита прозявка и невероятно съсредоточен поглед погледнах към моето „произведение“.

- Незнам дали си спомняш, но при последния ни разговор на тази тема, ти се съгласи. Така е, мааа, ти каза: „Когато станеш на 16 години, ще можеш да си боядисаш синя косата!”

- Уффффф, шош, нямам физически, а камо ли психически сили да водим отново този разговор. Казвам ти за стотен път, че щом веднъж я боядисаш, никога отново няма да имаш този блестящ кестенов цвят. Ще ходиш като средностатистическите бабички – ей като баба ти Иванова от 3-ия етаж, скиваш ли косата й – акано лилаво-синьо. Такава ли искаш да станеш!!!

- Значи ти не си спазваш обещанията! - обърна устни дъщеря ми и се врътна с финес, замятайки кестенявата си с червени кичури коса.

Да, да, точно така – кафява с червени кичури. Веднъж вече бе постигнала победа за цвета на косата си, ама този път се бях подготвила и никакво отстъпване!

- Шош, знаеш колко е вредно боядисването и въобще всякакво третиране на косата,?!

- Е кой ми го казва само! - леко саркастично подметна тя - Блондинката!

- Голямо си магаре, спри да се инатиш!

- Е то аз ако съм магаре, майка ми е магарица, нали се сещаш!!! –  16-годишното ми копие се разсмя и червените кичури се разпиляха по раменете й.

- Ела тук, магаренце мое - вече почти на 40 процента разсънена аз се протегнах.

- Маа, знаеш че те обичам безкрайноооооо!

- Аз повече, но това не променя, ама хич не променя моето мнение за синия цвяяяят! – самодоволна усмивка се настани на моето лице. Все пак кой е родителят! Кой контролира ситуацията! Естествено АЗ!!!Вече го бях проиграла на ум около 10 пъти този разговор и нямаше как да ме хване неподготвена. Логически аргументирани доводи, неподлежащи на обсъждане, сериозен тон...Въобще!!!

Бе четвъртък вечерта и след като бяхме хапнали вкусна зелена салата, всяка от нас се рееше из своята си вселена. Чувството на изпълнен дълг (все пак бях ходила на работа, бях се справила с домакинските задължения успешно) ме завладя и аз в полуунес наблюдавах света наоколо...

- Мааа, имаме ли сделка?А?А? –  меденото гласче на дъщеря ми (медено заради червените кичури в косата й) звънна в пространството – сделка, нали?! Стига де, другите деца...

Ето този момент с „другите” ми е най-любим. Естествено за нейните 16 години, дъщеря ми беше слушала конското за „другите” и правото на избор около 5000 пъти, но това не пречеше да го изслуша още веднъж. Благодарение на изчетените от мен статии (минимум 250 на брой) на тема как да разговаряме с децата тинейнджъри, аз, спазвайки стриктно указанията в тях, се надигнах с достойнство (все пак аз съм родителското тяло) и се приготвих за сериозен разговор с педагогически нюанси...

- Мааа, честно да ти кажа, хич не ми се слуша отново за сложността на възрастта ми, за различното светоусещание и всякакви такива... - прекъсна моето творческо вдъхновение дъщеря ми.

Опаа, сега какво правим??? За подобна реакция няма съвети и указания в статиите!!!

- Ами шош, аз те обичам безкрайно и затова искам да се чувстваш комфортно. За мен най-важното е ти да се чувстваш ок в кожата си, защото това означава, че ще си ок и с останалия свят. Аз съм твоята майка-магарица и затова те подкрепям, а щом съм ти обещала, а аз държа на обещанията си – давай боядиса си косата! – леле-леле самата аз не повярвах колко убедително прозвучах. Тайно, ама много тайно се надявах тя да се изненада толкова колкото и аз от моята реакция.

- Мааа, ти си най-прекрасната майка на света!

Все едно й бях казала, че отива на концерт на 5SOS-любимата й момчешка банда – направо сияеше.

В този момент звукът от звънеца на входната врата се плисна из стаята. Отидох да отворя вратата и хооооооооооп - домоуправителката г-жа Иванова, да, същата онази с синьо-лилавата коса. Само при вида й аз започнах да се подсмихвам и виждах само косата й. Нито думите й, нито жестовете й, нищо друго! Явно съм изглеждала и съм се усмихвала доста глуповато, защото госпожата сви перфектно изрисуваните си вежди, синьо-лилавото кокче подскочи на върха на главата й и тя изсъска нещо през портакалово оранжевите си устни.

- А добра вечер и на вас! – смотолевих аз и започнах да премигвам блондински.

- Добра! Дошла съм за таксата за чистачка. Дължите 8 лева!

Леле, наистина косата й имаше невероятен цвят – приличаше на стократно  изпран с белина пъстър парцал, събран с черна ластичка на кок... Докато тези мои мисли обгръщаха като ореол косата на съседката, дъщеря ми се присламчи към разговора.

- Добър вечер, здравейте! - каза тя с медено гласче и ме погледна, повдигайки едната си вежда многозначително. После ме прегърна през кръста, облегна глава на лявото ми  рамо и прихна да се смее. Нейният карамелен смях се изтъркули от рамото ми и направо нанесе шамар в лицето на съседката. Аз първосигнално исках, ама наистина исках да оправя тази сконфузна ситуация, ноооо ...Точно след 30 секунди съседката се врътна, метна поглед през рамото си и каза – Аз ще се върна!!! Моята дъщеря направо изцвили от смях и прошепна: I`ll be back! В следващия момент и двете, едва сдържайки кикота си, затръшнахме вратата на апартамента. Е не, няма такъв смях! Сълзите ни хвърчаха като от пръскачка, само при спомена за шокирания поглед на съседката и нейното I`ll be back!!!

Цяла вечер се забавлявахме за сметка на милата ни г-жа Иванова! Всеки път когато погледите ни се засичаха, дъщеря ми вдигаше едната си вежда и казваше: Дължите ми 8 лева! - После отмяташе медените си кичури зад ушите си и прихваше да се смее!

През цялото това време моите отчаяни опити да се отпусна и да се отправя в царството на съня, бяха грубо възпирани от спомена за случката със съседката.

- Маа, лека нощ! Да спиш в лилаво – син кош... – меденото гласче на разкошната ми 16-годишна дъщеря ме погали - Знаеш ли, може пък да си остана само с тези червени кичури, синьото може да не ми отива толкова много, все пак аз не съм Терминатор!

Какво?! Толкова бързо! ПОБЕДАААА! Страхотно! Утре непременно ще мина и ще дам на съседката 8-те лева. Никакви статии, предавания и подобни указания не ми помогнаха, докато не дойде тежката артилерия – госпожа Терминатор. Благодаря г-жо синьо-лилаво кокче! Все пак нейното ЦВЕТНО нахлуване в четвъртък вечер наклони везните и моето дете няма да си боядиса разкошната коса.

- Добре, шош. Ти си решаваш. Все пак си на 16 години! Лека нощ и на теб! –отговорих щастлива.

Чувството на изпълнен родителски дълг ме обгърна!!! Доволно се предадох на лениво промъкващото се чувство, затворих очи и... заспах.