Пепеляшка и таксиджията - Дилян Димов

-          Мммммххххх ужас ... Не е истина ... Спя ли или съм будна? Будна съм ама... главата ми я нямааа ... или е тукаа ... уфффффф... – пуфтеше леко заваляки думите Теди. Не , че беше особено притеснена за главата си. Опита се да се надигне от леглото. Погледът й попадна на голямото овално огледало пред нея и..

-          Аууу! Ужас! Отврат!-каза почти съкрушено момичето.

Косата , й рошава и сплъстена от лака , стоеше като недоправено и разтекло се птиче гнездо на главата й. Очите й черно-синкави петна от размазания по всички посоки грим. Остатъците от фон дю тен и пудра се бяха събрали на петна по бузите и тук-там по челото й и изглеждаха като възпалени лишеи. Картината не беше особено приятна. 17- годишното момиче направи огромни усилия да отвори по-добре очите си и да се обърне към часовника на секцията,който безмилостно показваха 16 часа.

-Ихххх амааа ... ! – се изхлузи от устата на Теди вече с тон на леко притеснение , което почти веднага се преля в примирение. Частният урок по литература вече отдавна беше започнал и нямаше смисъл да бърза. Пък й трябваше доста време да заприлича на себе си, за да се яви в обществото , а госпожата щеше задължително за надуши махмурлука й.

- Чу се звук от телефона й. Знак, че е получила съобщение.

-Кой пък е сега? – избръщолеви полугласно момичето. Съобщението гласеше едно кратко: „Как си“ на латиница. Беше Влади от компанията й. Въпросът му звучеше загрижено и търсещо информация. Теди започва по-малко да си спомня. Снощи бях на рожден ден, после на дискотека. После тя остана с още няколко момичета и момчета  от компанията , а другите  си тръгнаха. Танци , водка , танци , текила , танци ... и нямаше спомен след това . Не , имаше смътен спомен , че Ани я изпрати до тук или по-скоро довлече. Момичето протегна ръка към телефона и с мъка написа отговор на есемеса латино-цифрено: „Ся стаам. Снощи са напих като ку4и. Ани ма прибра сутринта“. След това отново се тръшна на леглото. Блажено затвори очи но изведнъж заблудена мисъл продра съзнанието й . Майка й! Щеше да се върне от работа след час. Ужас- мислеше момичето и в този момент стана от леглото. Доповдига й се от рязкото изправяне. Нищо , хукна към банята или пък към тоалетната... Къде по-напред? Нека е първо в банята. Пусна студена вода и ... оооо ... малко просветление. Върна се в стаята си. Веднага я лъхна на гадни алкохолни изпарения и цигари. Хукна към прозореца. Разтвори го и се запъти към огледалото да види как е след измиването. Не беше особено променена, за съжаление. Нищо! Ще си направи кафе, малко гримче, туй онуй и мама няма да разбере. Опааа! Бързо мръстните дрехи в пералнята- вече трескаво хвърчаха мисли из главата на Теодора.

-А! Къде ми е обувката? Защо тук е само едната?- недоумяваше Теди.

-Божичкоооо! „Прада- та миии! Мама ще ме убие! Сега вече Теди наистина беше притеснена. Само едната й чисто нова маркова обувка 40 номер се въргаляше до леглото. Другата липсваше. Момичето надникна по всички ъгълчета на разхвърляната стая и коридора дори, но от „Прада-та“ нямаше и следа. Изведнъж нова мислвна светкавица блесна в мозъка й, Изгубила я е ! Нали снощи все се изхлузваше тази дясната и ... или е паднала по пътя или е останала в таксито. Ами сега? Мозъкът на Теди трескаво работеше, но безуспешно. Само й стана смешно и в стаята прозвуча:

||- Хах-хахах! Почти като Пепеляшка! Кой ли ще намери изгубената ми обувчица? – хилеше се глупаво Теди. Метна отгоре олекотеното юрганче и вече дишайки по-леко отиде в кухнята да направи кафе и да чака майка си. Трябваше и да измисли как да обясни защо не е на урок.

Точно по това време една майка с детенце плащаше на шофьора на таксито- Тодор Иванов и когато щяха да слизат на ул. „Паисий“ детенцето каза:

-Чичко, чичкооо! Тук на задната седалка има една обувка. Твайта ли е?

60-годошният таксиджия премигна, усмихна се и каза на детето , че още не е толкова остарял , че да си губи обувките по задните седалки. Клиентите слязоха. Това му беше последният курс за деня. Искаше по-скоро да се прибере вкъщи и да си почине. Цяла нощ беше работил и целия ден. Не му се изкаше да изкара и нощна смяна . Дано жена му да не се е прибрала , че да е тихо. Сигурно внукът му Иво си е вкъщи, но той като надуе музиката я чува само в слушалките , напъхани в ушите му. Тодор вкара колата в гаража и слезе да вземе метлата да премете след клиентите. Отвори задната врата и докато проклетисва калта по улиците, нанесена от клиентите по цялата кола , изведнъж съзря дамската обувка на седалката. Ококори се ! Значи детето е казало истината?- помисли си възрастният човек.

-Кой ле може да я е оставил или забравил? – вече гласно промърмори човекът. Докмеша го.

-Ама , че обувка ! То цяло обувчище.А пък как ходят на това чудо не знам . То като кокили!- говореше си сам Тодор. Забравената обувка го накара да се сети за приказката за Пепеляшка и се разсмя на глас. Ама каква ти пепеляшка ще да е тази с това крачище!- мислеше си таксиджията и главата му нахлуха спомени вече 30 години откакто караше такси. Какво ли не беще видял. Но пепеляшка не беше карал. В какво ли се е превърнала принцесата на нощта?

-Хей дядо ! Рано си се прибрал!- чу зад гърба си Тодор и стреснато се обърна.

-А бе, Иво не викай! Стресна ме. – каза дядото , а в ръката си несъзнателно стискаше дамската обувка. Внукът му започна да се смее на смущението на дядо си , а като видя марковата обувка съвсем се запревива от смях .

-А бе , дядо... Да не си тръгнал да търсиш Пепеляшка ? Баба , ако разбере ще ти даде една обувчица на принцеса. Ха-хахах!- хилеше се неудържимо 18-годишният младеж. Дядо Тодор съвсем се слиса и запрехвърля обувката от едната ръка в другата ръка. През главата му минаха притеснителни мисли за реакцията на жена му. Докато се кокори , жена му , натоварена с две торби , се задава от ъгъла на улицата . Възрастният човек изведнъж се сепна и несъзнателно натика обувката в ръцете на внука си. След това веднага грабна метлата и взе усилено да измита несъществуващи боклуци от купето на автомобила. Иво съвсем развеселен и с дамса обувка в ръка , смигна надядо си и се отправи към стаята си на втория етаж на къщата вече с готов план в главата. Младежът седна на компютъра си и написа във фейсбук на стената си:

„Принцът търси Пепеляшка! Изгубена обувчица с марка „Прада“, дясна 39 номер, черна със синя ивица. На принцесата не само трябва да й стане обувката , но и да покаже другата.

Скъпа принцесо, ще Ви чакам в петък през нощта , пред пияно бара в 12 без една минута. Ще дойда с жълтия си автомобил, а в ръката ще държа Вашата скъпоценна обувка. Надявам се да сте толков красива, колкото обещаваща е обувката Ви! В замяна ще получите както обувката си , така и сърцето ми, ако преценя...! Вашият принц в очакване!

Иво сподели на всичките си приятели написаното на стената си и зачака. Те пък харесваха зевзешката шега и започнаха да я споделят докато цялата мрежа се задръсти с обявата за Пепеляшка. Иво се надяваше в петък да се позабавлява , пък ако не-здраве. Чакаха го матури и изпити за университета. Пепеляшка щеше да почака.

В петък , точно една минута преди полунощ , преди пияно бара в града спря жълтото такси на дядо си. От вътре слезе внукът му с дамската обувка в ръка. Навън го чакаха приятелите от кампанията му , но нямаше никаква  принцеса. Постояха малко , посмяха се и решиха да влязат в пияно бара, и без това вече бяха тук. Мина час, два-нищо. Иво дори беше забравил за обувката и за шегата си. Забавляваха се! Гостуващите изпълнители засвириха блус и Иво остана сам на масата. Вече май беше изморен и му се искаше да се прибира. На на сутринта го чакаха частни уроци по химия. В един момент вдигна глава и видя, че не е сам на масата. До него седеше момиче, но дори и в тъмнината можеше да се види , че не е от кампанията им. Погледна я по-внимателно. Беше красива. С дълги кестеняви коси , с топли бадемови очи и смайваща усмивка. Облечена в черна елегантна рокля със синя апликация , която  много добре подчертаваше леко апетитното и приятно закръглено тяло. Момичето му се усмихна подкупващо. Преметна крак връз крак и босото й стъпало привлече погледа на младежа. Очите му автомотично се преместиха на другия крак. Беше обут във високо обувка , черна със синя ивица доста големичка , вероятно 39 номер и сигурно марка „Прада“...

-Аз съм Пепеляшка!- промълви момичето и се разсмя. Иво беше онемял и пленен от девойката, на която бе определил среща на шега. Тя продължи:

-Ако се съди по обувката до Вас , очевидна Вие сте принцът от фейсбук? Ще си получа ли обувката? А може и сърцето Ви ... ако преценя?

Иво продължаваше да мълчи и да стиска обувката. След няколко минути успя да промърмори:

-Искате ли да се махмен от тук? И преди да дочакаотговора на девойката стана. Момичето взе обувката от ръцете му и я обу. После покорно тръгна след него. Излязоха навън. Беше почти сутрин . Пред входа на пияно бара чакаше такси. Беше дядото на Иво. Младежите влязоха в таксито , а Иво каза:

- Дядо намерих Пепеляшка!

Възрастният мъж се обърна назад и преди да е казал нещо, момичето промълви:

-Никога повече няма да си губя обувките като онази вечер. Обещавам!

Таксиджията преглътна грубите думи .които щеше да каже на момичето и си помисли, че лубовта идва изневиделица и понякога може да е лек за всички грешки.