Тя – душата! - Радостина Минчева

Душата без храна не може да живее

и се ужасява тя от мисълта,
че гладна бедничката ще остане,
без трохичка или залък в уста.

Моля Ви, не й се сърдете
в тези тежки времена.
Спасението търси начин
чрез съвестта на чуждата душа.

Вечер кротичко заспива,
под звуците на гладния стомах,
защото през деня бушува ненаситна,
без дихание остава тя.

Очите празни – облечени във гръмък смях,
безнадеждни, потънали във прах,
но вечно търсещи утеха
в красотата на лъскавата дреха.

Молитвите си аз отправям
нагоре към синьото небе – 
дано душата да прогледне
и успее да се възнесе.