Сладкодумната баба - Иван Георгиев

Тръгнала на път ‒

дълъг и широк,

зелен като смок,

в ръката си с прът ‒

баба ви Славка

с бяла забрадка.

 

Вървяла тук,

залитала там.

И де е скитала ‒

дори аз не знам.

Само знам,

че отивала на гости,

по време на пости

на сина си Стоян.

 

Вървяла по пътеката

и стъпвала леката,

но видяла друга баба ‒

стара и грозна,

като блатна жаба.

 

Взели да говорят,

че после и да спорят

коя от двете прави

по-хубави кюфтета.

 

Не млъквали устата

и на Стоян храната,

половината изяли ‒

нали били стари.

 

И тръгнала отново

на уста с ведро слово

баба ви Славка ‒

като на очна ставка.

 

Вървяла, вървяла,

тук и там се спирàла.

И така за Стоян накрая

храна не останàла.