ПАЛАЧ - Свилен Димитров

         Можете да ми казвате Сабахлядин Добрутров. Защото всяка сутрин се обръщам към слушателите на едно провинциално радио с „Уважаеми слушатели, слушате ли, слушате ли? Добрутро! И тази сутрин съмна, значи утрото е добро“. Работата е скучна от самото си начало сутрин до самия си край по обед, затова друг не я върши и мога да си се чувствам доживотен сутрешен водещ, който представя прогнозата за времето, подбира спортни новини и предстоящи събития, прави преглед на печата и на пътната обстановка. В 10 часа става още по-скучна, когато ефирът се сдобива със спътник за следващите два часа – местната радиоточка, защото малките градчета още живеят в първобитно-общинския строй на несбъднатия комунизъм и на кабелната мрежа, известна като „радиовъзела“, се гледа като на най-важния посредник в комуникацията на властта с електората. Рано сабахлян я ме чул някой, я не, ала когато бодро изстрелям „а сега казвам добър ден и на слушателите ни от кабелната мрежа“, вече съм сигурен, че в малките пластмасови кутии без антени и собствено електрозахранване  са се вперили няколко чифта уши в сградата на общината и тамошните слушатели трепетно очакват новините от Добрин Добрев от Добри дял, улица „Добро поле”, блок „Добромир”, етаж... Тавана. И рутинно започвам да ги запознавам с кметските слова от предишния ден, които те са чули преди мен. Голяма досада! Както можете и да си представите, през ХХІ век точката пред новите информационни технологии е като селския смесен магазин, изкарал щанд пред мола, пък се чуди защо няма клиенти. Но… и скучната работа трябва да се работи, иначе току-виж ме свалили от поста генерален секретар на сутрешния блок, а вече се е случвало да ме низвергнат.

         Ала има дни, в които ми става и интересно. Районната прокуратура изпраща за излъчване в кабеларката наказанието „Обществено порицание“ и тогава във вените ми нахлува силен приток на професионализъм. Юридическият език е сложен, а нали затова съм ходил шестнайсет години на училище – да се науча да превеждам административно-управленския стил на разговорен език. Първите три власти се нуждаят от „четвъртата“ единствено в ролята и на преводач, за да сведе гръко-латинския им лингвизъм до нивото на народната реч. Малко е сложно, ала като обършеш пот два-три пъти и вече си го разбрал… с помощта на „Речник за чужди думи в българския език“.

Не ме затруднява само изброяването на откраднатото, защото вещите на бедните хора са малко и колкото по-малко, толкова по-нужни, затова се краде всичко. Възмущавам се само, когато попадна на разни скъпотии като смартфони, айподи, преносими компютри и тогава започвам да се чудя на правораздавателската изостаналост да порицава първобитно през ХХІ век, когато хората разгласяват деянията си по социални мрежи и снимки си пускат, за да знаят другите кои са. Ми нали деянието трябва да си има самоличност! А българската версия на общественото порицание си е чиста диверсия към справедливото наказание да му обнародваш ти физиономията и да го обявиш на „социалните му приятели“ тоя, та да го знаят какъв е кокошкар, а не само да го поменува с добро някой си Добрин Добрев от Добри дял, улица „Добро поле”, блок „Добромир”, етаж... Тавана с добродушен укор към отклонението му от добродетелите. По този начин престъпникът си остава все така невидим за възмущението на обществото, призвано да придаде публичност на порицанието.

Макар да горя от нетърпение да изтъкна аз моите стилистични умения в превода от оня на тоя език, оставям наказанието за края на сутрешния блок – малко преди да удари злокобният 12-и час. Нека хлапето подиша още малко чувството за безнадежност, което витае около него, мисля си, ще анонсирам името му през следващите два часа, за да засилвам това чувство.

И един ден, както предупреждавам слушателите кой виновник ще накажа в края, усещам, че ги каня на публична екзекуция, за която „точката“ е ешафод.

Което ме изпълва с чувство за собствена значимост. Ония в Районното ниво на Съдебната палата може и да са прокурори и да обвиняват! Ония в Районното ниво на Съдебната палата може да са съдии и да съдят! Ала щом се стигне до изпълнение на наказанието, опират до професионализма на палача. Жална ти майка, хлапе, аз съм твоят палач!!! Сега ще те обеся, сега ще те посека, сега ще ти пална кладата, сега ще ти включа електрическия стол, сега ще ти ръгна смъртоносната инжекция… сега ще ти жална майката!

И с професионалната тържественост на касапина към агнето за заколение възвестявам на притаилите дъх слушатели на публичната екзекуция – а сега ще приведа в изпълнение наказанието „Обществено порицание“, което Районният съд е наложил на Крадльо Крадлев от село Лява ръка-десен джоб; махала Гепи; живущ на улица „Крадлива сврака“; Номер и двата крака.

- Районен съд – Плевен, е наложил Обществено порицание на Крадльо Крадлев от село Лява ръка-десен джоб; махала Гепи; живущ на улица „Крадлива сврака“; Номер и двата крака. В рамките на два месеца в началото на година Крадльо Крадлев е получил две осъждания с едно и също наказание – „Обществено порицание“. Заради строгостта на закона в България! наказанията да се групират и осъденият да получава едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания!, Районен съд –Плевен, налага на Крадльо Крадлев едно общо най-тежко наказание! измежду две наказания „Обществено порицание“ и го наказва с… Обществено порицание!!!...!!! - ама не, пак - !!! Ето защо изпълнявайки ролята си на палач, сега привеждам в изпълнение присъдата „Обществено порицание“ и обявявам публично името на наказания – Крадльо Крадлев от село Лява ръка-десен джоб; махала Гепи; живущ на улица „Крадлива сврака“; Номер и двата крака.

Присъдата – изпълнена! Правораздавателна система – уведомена. Справедливостта – възстановена. Възмездието – сломено.

Ала правоналагателният орган е горд с успешно изпълнената екзекуция.

Моля следващияяя!