ПАСТОРАЛНИ СЕЛСКИ ИСТОРИИ 2 - Слава Костадинова

Митрееее, Митреее. Къде се бре?

- Кво си се развикала, ма Пено.

- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.

- И кво искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?

- Уплаши я, бре, да пусне рибата.

Дядо Мите нали обича баба Пена тръгна да гони котката

- Писе, писе, пусни рибата

- Бре, ти майтап ли си правиш? Кат я молиш ще ти пусне рибата ли? Море, Митре, замери я с нещо, бре. Най хубавата рибка открадна поразницата.

Дядо Мите се огледа, но нищо нямаше, а котката вече на върха на покрив. Ще премине оттатък и край с рибата. Баба Пена се беше прибрала да пържи останалата риба и го бе оставила на самотек. Дядо Митре най добре си живееше като изпълняваше кво му кажеше баба Пена. И ако нещо не станеше та си носеше отговорността. Нямаше време за губене. Котката влачеше рибата и се отдалечаваше. Дядо Митре без да се замисли повече изу галоша и замери към котката. Ала пуста старост, ръката беше отслабнала. Галоша се удари в ръба на покрива, завъртя се във въздуха и се наниза на горният клон на крушата. Котката се беше спряла да види усилията на галоша и сякаш не се изненада на крайният резултат, завъртя опашка и се загуби заедно с рибата преминавайки отвъд билото на покрива. Дядо Миме стрестнат от сполетялото го нещастое с галоша стоеше с отворена от изненада уста. Галошите бяха нови и в умът му съзря страшната мисъл от реакцията на баба Пена. Постоя в почуда за малко и после една спасяваща мисъл му озари ума. Вдигна телефона и се обади на дядо Христо

   - Христо, ела, че има спешна нужда.

  - Бре Митре каква спешна нужда ти се е появила.

  - Ела, да видиш. Ала не викай от вратата. Ела направо под крушата.

Не се измина много време и Христо довтаса. Разказа му дядо Митре цялата история и двамата старци впиха поглед в галоша нанизан на крушовият клон.

   - Абре, Митре, високо е, ала и по ниско да беше кой може от нас да се катери? За стълба не става.

  - Знам ли Христо, ала ако не го сваля Пена жив ще ме одере.

 - Да извикаме Дечо. Той е най млад.

 - Той, че е най млад е така, ала крушата и тя млада и няма да го издържи.

Двамата старци усилено мислеха. Дядо Митре от притеснение се почесваше по врата, а дядо христотъркаше ръце.

  - Ще викам Петър, да дойде.

Извади дядо Христо телефона и натисна номер пет.

 - Ела Петре при Митрето има спешна нужда.

Дедо Петър не пита нищо повече. Баба Куна чула телефона да звъни и любопитна застана пред вратата.

 - И аз ще дойда

И без повече обеснения, смени престилката и тръгна.  с най голямата скорост на която бяха способни - демек като костенурките - пристигнаха под крушата на Митре.

  - Дядо Христо и дядо Митре все още гледаха нагоре към галоша кацнал на крушата сякаш му баяха да слезе.

  - И сега, кво?

попита баба Куна по скоро със съжаление към дядо Митре, защото знаеше какво го очаква когато баба Пена разбере горчивата истина.

 - Е, кво питаш Куно? Трябва да го свалим

 - Че как да го свалим бре Петре? Пожарната ли да викаме?

- Че да я извикаме ма Куно. Нов ми е галоша. Няма и месец откакто син ми ги донесе - обади се с надежда в гласа дядо Митре.

- Ааа, няма да дойдат за галоша - прекърши надеждата му дядо Христо.

- Ша се обадя на Цена. Тя може нещо да измисли.

Баба Куна извади телефона, натисна копчето на баба Цена и веднага се свърза. Набързо обясни ситуацията и призова за помощ. Баба Цена не се бави и звънна на баба Кичка.

  - Кръстьо, хайде не се бави, че има важна нужда. Дядо Кръстьо тъкмо си беше пуснал канала с детските анимационни филми и гледаше "Том и Джери"

  - Сега ли ма Куно? Чакай барем да свърши филмчето.

  - Няма време за чакане.

Дядо Кръстьо угаси с нежелание телевизора и с тежки крачки тръгна след благоверната. А и как иначе?  На пресечката се събраха с баба Цена и дядо Вътьо и заедно се понесоха към дядо Митре. Не говореха по пътя, че не им стигаше сулука хем да бързат хем да говорят. Кога пристигнаха под крушата старците унило пристъпваха от крак на крак, а дядо Митре полагаеше усилия да стои само на пръсти, че да не оцапа чорапа дето му беше изплела баба Пена специално за новите галоши.

Новопристигналата група шашната от тази ситуация беше загубила дар слово, нещо което беше обичайно за дядовците, но когато видиш и бабите замлъкнали трябва да знаеш, че положението е неспасяемо. Бабите извадиха телефоните и събраха останалото селско население. За най дълбока жалост "младите" - Дечо и Китка липсваха. Нали бяха младоженци се запиляли пак при децата. Скоро всички останали баха на лице, но никой не можеше да даде реален съвет как да се свали гакоша. Баба Пена все още беше в къщата и това донякъде спасяваше дядо Митре от по голямо нещастие. Положението ставаше отчайващо. В този момент котката, облизвайки се след богатият обяд се появи на покрива и с цялото си нахалство слезе до самият му край. Като я видя дядо Митре сякаш полудя.

  - Ела, мръсна котко, да ти кажа аз.

В яда си стареца изу и другият галош и замери котката. Тя неочакваща нападението се вцепени и галоша я уцели. Котката изпища, подскочи към крушата, удари се в клона на който се беше набучил галоша, той се счупи и паднаха трите - котката, клона и галоша. Другият галош, който удари котката, бавно се преобърна във въздуха, очуди се какво да прави, падна на покрива, хлъзна се по него и бавно се приземи в кракарта на дядо Митре. Той се наведе, взе галошите обу ги и се изправи със щастлива усмивка на лицето. Цялата компания гледаха като онемели случката. Преди да се осъзнаят се чу гласа на баба Пена:

- Митрееее, Митрее бре, улови ли котката?