РАЗМИСЛИ НА ЕДИН ПОМИЯР - Силвана Младенова

   Аз съм един привилегирован помияр. Живея в квартал близо до центъра. Тук и квартални градинки има, и кооперации „сталински” тип, където да се подслониш и най-вече кофите са пълни с такива вкусотии, че и пенсионер може да ти завиди. Но сме зле с популацията, защото кучките обикалят най-вече крайните квартали, там изборът на самци е по-голям. Не, че се оплаквам, но понякога се случва за пършлива, стара кучка да се изпохапем и да съберем хората наоколо да ни разтървават. Иначе си хапваме остатъци от салами, нагнили банани или дори вмирисана консерва с риба. Къде ти такива деликатеси в „Младостите” и „Люлин”! Там вярно контейнерите са препълнени и боклуци има навсякъде,  но трябва доста да поровиш, за да намериш вкусно парче.

   Наскоро един колега от крайните квартали ми се жалваше, че разбутал боклуците пред няколко контейнера, после маркирал наоколо, докато така се размирисало, че и друго куче няма да припари. Ала гладна ромка го прогонила от там с гневни викове и тояга. То, кметицата да е жива и здрава улиците и без това не се мият, боклуци винаги се валят около контейнерите, така че си живеем добре.  Знам, че дори Бриджит Бардо се е била загрижила за нас, не знае горката, че по-голяма грижа от безгрижието на кметицата няма.  А пък една рок-банда е написала даже песен „Аз съм кучето от крайния квартал”. Това добре, но защо първо пишат за нашите братя от крайните квартали. То и при нас си има йерархия, да напишат първо за кучетата от центъра пък после за тези от крайните квартали. Построили и приют. За какво ни е пансион, ние и така добре си живеем. Не им завиждаме на домашните кучета. Държат ги на каишка, хранят ги само по два пъти на ден и на кучка ги пускат само, като реши господаря им.

   Друго си е да си бездомен. За теб се грижи правителството, сдружението за защита на животните, общината и дори обикновените хора. Абе, както е тръгнало и партия в наша защита ще учредят. Пък може и в Парламента да влезе. И тъй, като там повече се говори отколкото  нещо реално да се прави,  ще продължим да си живеем спокойно и радваме софийските жители. Е, това е! Повече няма какво повече да ви разказвам освен, че аз съм един привилегирован помияр и съм доволен от участта си!