НА ПОЧИВКА В БАНЯТА - Силвана Младенова

   И тази почивка ни излезе скъпо. Ама здраве да е, догодина различно ще бъде. Първо платихме почивката на бабата и дядото. После пратихме децата на село и накрая останахме сами в апартамента.

   И като се запретнахме цял ден с вносни препарати търкахме фаянса в банята, накичихме пода с хавлиени стъпенки, закачихме финтифлюшки по закачалките, вкарахме масичката за сервиране и всичко беше готово. То ние, като си нямаме друго, поне баня си имаме. Гъчкаме се шест души в две стаи, а банята колкото спалнята. Захванахме се да и придадем скъпарски вид. То италиански фаянс лепихме, яйцевидна вана градихме, вносни стъпенки купихме. И гости, като дойдат, като няма къде в банята ги вкарваме, да видят, че и ние можем да живеем, като хората. Мислихме с мъжа ми, мислихме и решихме тази година почивката в банята да я караме.

   От сутринта той се излежава на стъпенките, грее се на луминисцентното осветление и си представя, че е някъде на островите в Гърция, по света ли... Та, като му претръпна кълката ми вика:

-          Ленче, коктейл от скариди и пържола „алангле”.

   Притичвам от кухнята турила само къса престилка върху банския.

-          Друго какво ще пожелае, господина?

-          Една целувчица, сладурче! А така, това е живота за какво са ти там разни Канарски острови, хотели, гейши?

   После става, влиза във ваната и плиска на повърхността с ръцете и краката. Водата се разлива навсякъде, а той потапя глава отдолу и бучи, като морж.

   Следобед е мой ред. Излегнала съм се върху плажната хавлия, кръстосала съм крак връз крак и пуша „Кемил”.

-          Гарсон, коктейла ми! – щраквам с пръсти и мъжът ми притичва с коктейла и купичка лед в подноса.

  После ставам и правя три разкрача напред, три разкрача в страни и се пльосвам във водата. Водата пак се разплисква наоколо, а аз забивам глава към дъното и краката ми ритат във въздуха. Представям си, че плувам под вода.

  Вечерта заспиваме щастливи и доволни.

  Тази идилия продължи три дни. На четвъртия ни доскучава и решихме да поканим съседа, Монката. Обесняваме му на бързо, че ще го приемем в банята и той след малко идва по бански и с бутилка в ръцете.

   Лежим на хавлиени кърпи, слушаме музика, ядем фъстъци и си пийваме. Кеф! По едно време Монката дава знак за влизане във водата. Подбутваме се тримата, за да се наместим и заклечаваме във водата. В този момент на мъжа ми щуква гениалната идея да пуснем душа отгоре. Пускаме душа. Мокрим главите, топиме задниците и припяваме с радиото. Колко е продължило незнам, ала водата тръгна от банята през кухнята, та по етажите.

   Разлетяхасе съседите. Думкат по входната врата. Викат из блока,а на нас не ни пука. Най-после аз се освестих и като видях поразията, че като креснах. Аз крещя от вътре, съседите отвън. Не ти е работа!

   Три дена след това събирахме водата от апартамента. Една седмица мъжът ми ремонтира тавана на съседите под нас. Една седмица подменяхме паркетите у нас.Лепихме нови тапети, а аз през цялото време кудкудякам, като кокошка. Е, успяхме преди да се върнат старите и децата. Оправихме  всичко и каталясахме.

   Срещам вечерта Монката а той ме потупва по рамото и се подсмихва.

-          Съвсем по нашенски я свършихме, съседке. И на почивка бяхме и ремонтирахме!

   Т а си мисля  сега.”Отщяло ми се е от морето! Скъпо ми излезе! Догодина на планина ще ходим!”