Рога и крила - Светла Дамяновска

„1 агнешка главичка

1 глава лук
1 морков
1 парче от глава целина
1 корен пащърнак
парче корен хрян
връзка магданоз (по възможност с корените)
1 червена чушка
шепа ориз
подправки - сол, чубрица, черен пипер, джоджен, червен пипер
1 домат
1 яйце
1 к.ч. кисело мляко
1 ч.л. брашно
Горе-долу това е рецептата като продукти. Яйцето, млякото и брашното са за застройка, ако искаш да я застроиш. Сваряваш главичката, обезкостяваш я и връщаш месото във врящия бульон. Докато обезкостиш главичката, сваряваш останалите продукти. След като върнеш месото в бульона, добавяш накълцания домат да поври 5-10 минути и застройваш супата. Може да прибавиш една скълцана на дребно люта чушка.”

Ето така започна всичко – от една рецепта. Няколко дни преди Гергьовден клахме агне на село и аз поисках главата – да направя супа. Щях да я готвя като се прибера на другата сутрин от работа, че бях нощна смяна. Работя в окръжната болница – сестра съм в Реанимацията. Към 3 часа през нощта, тъкмо се бях зачела на служебния компютър в рецептата за супа от агнешка главичка, когато  се обадиха, че карат двама, ранени при катастрофа. Водачът се разсеял нещо и се метнали в едно дере. Ранени, натрошени, но живи (все още). Отидох да видя какво става и о, шок и ужас – гледам моя скъп съпруг лежи на едната количка – очите му оцъклени, пъшка, чаршафа – окървавен... „Тя не е виновна за нищо! Аз съм виновен за всичко! „Тя не е...” Само това повтаряше. „Ти, гадино мръсна, използваш, че съм нощна смяна и хойкаш по кучки, така ли?” – изсъсках над него. „Така.” – каза той и изпадна в безсъзнание. А тя – ангелът небесен, невинната душица – руса, гримирана, вони на силен парфюм... Не знам коя беше, но и време нямаше да я интервюирам – вкараха ги в операционните. Преди да ми свърши смяната не бяха ги изкарали още. Така, че се прибрах и сготвих супата.

По обяд се обади майка ми – каза, че големият бял гъсок спрял да яде и тя го заклала. Оказало се, че е глътнал карфица и тя се е забила във воденичката му, та не е могъл да се храни. Иначе нищо му нямало – здрав, с чисто месо, хубаво... Да ида да го взема, ако искам.

И тогава ми дойде вдъхновението - като ослепително озарение, направо инсайт си беше... Ми да – рогата от агнешката глава и белите крила от гъсока. Следобед отскочих до село – майка обикновено запазва маховата част на крилата на гъските, както са си с перушината – да смита с тях пепелта от печката. Взех приготвеното месо, уж по погрешка прибрах и крилата, и си тръгнах.

Вечерта отново бях нощна смяна. Отидох да нагледам двамата пишман любовници. Гипсирани, кърпени, упоени – както си му е редът. Изчаках да стане 24 ч. , та санитарката да свърши да мие коридорите и да иде да легне и тръгнах на обиколка, като пътьом взех от шкафа едно шише медицинско лепило (подобно на моментното лепило Каноконлит, дето се продава в железариите), но пречистено, пригодено за залепване на аркади и неголеми рани. Моят хубавец спеше дълбоко, под въздействие на обезболяващите. Намазах хубаво рогата от агнешката главичка и внимателно ги залепих  над слепоочията, върху плешивия му череп. „Честито Сатана!” прошепнах и минах нататък. Госпожа любовницата лежеше гола, завита със стерилен чаршаф, но на раменете й нямаше превръзки. Намазах 10 см по дължина на лявото гъше крило, повдигнах рамото й и го залепих внимателно за кожата на гърба. Повторих процедурата и с дясното рамо. Крилата красиво стърчаха от двете страни на главата й. „Ма какво си ми ангелче!” – помислих си. После отидох в сестринската стая да си направя кафе и да си напиша молбата за напускане. И без това от три месеца обмислям заминаване за Англия. Там дори като болногледачка да работя, пак ще взимам в пъти спрямо тукашната ми заплата. Задържаше ме само притеснението, че заминавайки ще си съсипя семейството... Пък то си било съсипано. Та така.

Сега очаквам голямото шоу на сутринта. Ама какво толкова – ще поседят с рогата и крилата, докато позакрепнат физически, после ще им изрежат кожата, на местата на залепването, заедно с добре прикрепените животински и птичи „украси” и ще им присадят нова, взета примерно от задниците им. Поне ще им остане незабравимо преживяването.