Черен език, с косми - Светла Дамяновска

Гриза молива (буквално) и се чудя на творческата криза, която ме издебна, точно преди крайния срок. Знам си, че не трябва да отлагам нищо за последния момент, но така се случи, че се разболях и реших да изчакам докато ми помине... Е, температурата спадна, вече не ме тресе, хремата е в поносим дебит, а и стомахът ми не се бунтува (чак толкова). Обаче сливиците ми са се подпрели една друга, та капка вода не може да се стече в гърлото ми, а и някаква кашлица леко започва да набира мощ в дълбините на дробовете ми. Въпреки това, аз като дисциплиниран човек, сядам и най-добронамерено се опитвам да изпълня ангажимента, който в пристъп на човеколюбие най-лекомислено поех... По-точно – трябва да го нарисувам. Кукера. Просто трябва да нарисувам кукер – домашното на едно дете, което е факир на компютрите, но когато стане нужда да работи с ръцете си, без съответната компютърна програма – да пише или рисува с молив, химикалка или флумастер (за бои и четки да не говорим) хич го няма. Като почти всички съвременни деца. Е, мен пък ме няма особено с компютрите, та му влязох в положението Обаче сега седя и се чудя как да нарисувам нещо толкова просто и всеизвестно като кукер (или поне маската му). Не, че в интернет не е пълно с изображения на кукери... Хиляди снимки от фестивала „Сурва”, че и още толкова от други фолклорни прояви от всички краища на родината ни... Но не е там работата, щото учителят на въпросното дете с домашно иска нещо съвсем оригинално и невиждано досега – иска „проява на ярко въображение и смелост на изразните средства” или поне това ми цитира отчаяната майка, чието дете не трябва да има по-малко от 5.50 по рисуване, защото се бори за стипендия...

            Премятам молива от лявата в дясната ръка, после обратно... Обаче осъзнавам, че не толкова го премятам, колкото се почесвам с писеца му... Поглеждам си ръцете – маникюрът ми е за оправяне, халката се върти на безименния пръст... А по кожата – някакви ситни червени точици образуват неравномерни облаци и ме сърбят... Леле, само това липсваше... Само, че аз скоро не съм поливала  цветята, нито съм рязала старите листа на трилистника (те пускат един такъв, дразнещ сок). Не съм трепала паяци... Освен да е някоя алергия.

            Намирам опаковката от антибиотика, който вече 2-ри ден пия и изваждам листовката. Не я четох, когато го купих, защото ми беше толкова зле, че бях съгласна да изпия каквото и да е само и само да  се „очовеча”.  Но ето, сега ще видя от какви странични явления съм заплашена... Листовката е дълга 54,5 см. и изписана от двете страни (тоест 109 см.). Точка 4 „Възможни нежелани реакции” е дълга 49,5 см. Разбирам, че те се делят на: „Много чести”; „Чести”; „Нечести”, „Редки” и „Други”. Освен това има раздел „Предупреждение и предпазни мерки”;  „Състояния при които е необходимо да се внимава”; „Състояния, които е необходимо да следите”, както и изброяване на симптомите, при появата на които трябва незабавно да се консултираме с лекар... Пропуснах без голямо внимание заплахите от оток (на мозъка, лицето или устата),  възпаление на червата, черния дроб и на каналчетата на бъбреците, вероятността за появата на гърчове и неприятно оцветяване на зъбите, забавяне съсирването на кръвта, хиперактивност и др. и се съсредоточих върху проявите, които могат да се очакват върху кожата, с плахата надежда да идентифицирам проблема. Словосъчетанието „кожен обрив” стоеше на първо място в списъка с нежелани реакции. Следваха описания на видовете обриви, които можеха да се изявят... „Релефни червени или морави петна, вследствие на възпаление на кръвоносните съдове”; „Кожен обрив със сърбеж”; „Релефен сърбящ обрив – копривна треска”; „Кожен обрив с образуване на мехури и малки кръгли петна, с централна тъмна зона, заобиколена от по-светла област и тъмен контур – еритема мултиформе; „Генерализиран обрив с мехури и лющене на кожата, особено около устата, носа, очите – синдром на Стивън-Джонсън”, както и по-тежката форма на последния, причиняваща „обширно излющване на кожата (повече от 30% от телесната повърхност ) - токсична епидермална некролиза; „Генерализиран червен кожен обрив с малки гнойни мехурчета – булозен ексфолиативен дерматит”; „Червен лющещ се обрив с подкожни подутини и мехури – екзантематозна пустулоза; и накрая, като черешката на тортата – „изменение на повърхността на езика – оцветяване в черно и усещане, че е покрит с косъмчета”. Е, това последното направо смрази кръвта в жилите ми...

            Обаче и ме вдъхнови! Веднага нахвърлях страховита скица на същество с подут мозък, лице и уста, в която зъбите бяха жълто-оранжеви и от която висеше черен език, обрасъл с косми, а очите гледаха разфокусирано (реакцията „замаяност”)... Сърце не ми даде да нашарам и кожата с разнообразни обриви, защото това вече щеше да е прекалено. Все пак рисувах портрета на съвременната фармация, която прогонва надалече болестите и другите бесове, демони и грозни природни и неприродни сили, а не примерно Чумата...