Сълзи и сополи - Светла Дамяновска

Миналия понеделник сутринта, както посегнах да спусна щорите (че слънцето вече блестеше в екрана на телевизора), така си и замръзнах с протегната ръка… Не, че жалостивият писък, последван от неистов женски вой, който огласи тихата ни улица, ме стресира чак толкова, но гледката на паникьосания ангел, който с мъка се изхлузи от прозореца на банята на партерния апартамент отсреща и развял бели одежди побягна бос по улицата, както и показалата се след него възрастна ромка, която проклинаше и замеряше с туби и бурканчета козметика бягащата фигура, привлякоха вниманието ми. От входа изхвърча бесен и чорлав главата на ромската фамилия, стискайки огромен нож и тичешком зави зад ъгъла. След малко се върна запъхтян от гонитбата, намусен и псуващ, понесъл чернокос скалп в ръка. От скалпът не капеше кръв. Да, сигурна съм. Точно това казах и на Валерия и Камелия – комшийките ми. А те заключиха, че щом не е имало кръв, значи може да е било перука. На полицията нищо не казах, защото не искам да се забърквам в междуетнически неприятности. Извиних се, че съм силно късогледа. Че съм късогледа, късогледа съм, но естествено – имам много хубави очила.

Та това ефирно създание с белите дантели, вероятно бе новозакупената невеста, докарана направо от пазара за добитък и булки, провеждащ се всяка година по Тодоровден, някъде в Южна България. Всъщност, бъдещият свекър беше казал в бирарията до блока, че те са съвременни хора и момчето щяло да се вземе с момичето (с което се било запознало по интернет) по любов (но все пак срещу пари, нали такъв е обичаят). Семейството повече от 15 години живееше и работеше в Германия, а въпросният апартамент стоеше необитаем. Преди няколко месеца, старите се върнаха, направиха основен ремонт, сложиха външни ролетни щори и блиндирана врата и в разговор с домоуправителя главата на семейството се беше похвалил, че го стягат за най-малкия си син, когото скоро щели да задомяват. А след като бракът потръгне, с благословията: ”Любете се, плодете се!” щели да оставят младите и да се върнат в чужбина.  В неделя вечерта бе докарана булката, а свекървата почерпи с шоколадови бонбони „Пияна вишна” бабите на пейката пред входа, както и играещите навън деца. Годежът мина кротко и цивилизовано. Но явно нещо в стройния план на свекъра се беше объркало, защото на сутринта, създанието в бяла нощница и нещо като ажурен пеньоар отгоре й беше хукнало да спасява живота си. Вероятно не е оправдало гласуваното му доверие и платените за него пари. След краткото преследване свекърът замина нанякъде с мерцедеса си – вероятно да направи рекламация на момичето.

На другия ден, като ходих на фризьор в салончето-гараж на отсрещния блок, съседките казаха, че на всички деликатни и недотам деликатни подпитвания пишман свекървата отговаряла: ”Без коментар!”. Но стана ясно, че младоженецът бе поставен под домашен арест – при спуснати щори, отрязан кабел за интернет и заключена входна врата, ключовете от която висели на връв, завързана за кръста на майка му (леля Нада, продавачката, лично ги видяла, когато възрастната ромка ходила да пазарува при нея). С наполовина вдигната щора остана само прозорчето на банята – все пак помещението трябваше да се проветрява.

След няколко дни, както наблюдавах варящото се на котлона мляко, с периферното си зрение мернах кльощав, късо подстриган младеж как небрежно подхвърли нещо като хартиено топче през прозореца на онази баня. Реших, че това е най-древния начин за комуникация – чрез бележчици, доставяни от смел доброволец. Явно прокудената любима на затвореното момче бе намерила начин да контактува с него.

На другата сутрин сцената се повтори. Аз, не че съм клюкарка, или си нямам работа, та гледам в хорските прозорци, обаче по това време приготвям закуската на децата. Та видях как същият младеж подхвърли нещо по-едро, обло и с метален блясък, след което се хвърли по очи зад контейнера за смет. Експлозията разтърси блока и в стената му зейна грозна дупка. След секунди през пушека се показа неясна фигура – арестантът излезе през дупката и се хвърли в прегръдките на хубавия младеж (в който като се позагледах веднага познах прогонения ангел). След дълга и влажна целувка двамата се качиха в паркирана наблизо кола и потеглиха, за да се отдалечат бързо, достатъчно и завинаги. След малко през дупката изпълзя и майката-свекърва – кашляща и зашеметена. Тя застана пред изтърбушения апартамента, преви се на две и започна да плаче и да нарежда, да разплита посивелите си плитки и да си скубе косата от гняв и отчаяние.

Пристигна полиция, линейка и пожарна. В късния следобед се прибра и главата на семейството. Когато мерцедесът му спря пред входа, отвътре изхвръкна ромката, хвърли се в краката на мъжа си и започна да блъска глава в тротоара, в израз на безмерна мъка. Но той само ядосано викна:”Ай, стига си се сополивила, ма!” и си влезе вкъщи, заедно с още четиримата си спътника, които изглеждаха точно като негови кръвни роднини. На това място аз избърсах две романтични сълзи и с мисълта:”Ето, любовта все пак победи!” написах бележка на мъжа ми – като се прибере от работа да викне бай Пешо стъкларя, да смени спуканото стъкло на кухненския прозорец, след което си взех чантата и тръгнах за родителска среща.