С Л Е Д И З Б О Р И Т Е - Марина Димитрова

                                       Продължение на разказа Избори

Ето,изборите минаха,страстите се поуталожиха,но тепърва предстоеше най-трудното.Всеки,който се беше докопал  до заветните депутатски места в парламента се напъваше с всички сили да насади задник в най-удобните кресла. Тичане,блъскане,лазене,даване и получаване на тлъсти пачки под масата,  пазарлъци,договорки,          подливане на вода,доноси,клевети,заплахи- това си беше в реда на нещата,разбира се.Всеки уважаваш себе си политик,ако искаше да оцелее,беше длъжен да  овладее тези прийоми  до  съвършенство.И най-главното – никога,при никакви обстоятелства ДА НЕ СПАЗИ ПРЕДИЗБОРНИТЕ СИ ОБЕЩАНИЯ!Ако си позволи обратното,той просто ще е най-големия глупак и некадърник.А системата не търпи такива,тя веднага ги изплюва с отвращение.

Бай Ставри,кмета на село Бърдово, следеше с интерес развоя на политическата карта в България. Гледаше новините по три пъти на ден,а започнеше ли централната емисия в 19ч.по BTV не даваше никой в къщи да гъкне и люто се караше с жена си,която напираше да гледа 235-та серия на поредния турски сериал.След това изслушваше всички политически коментари,кимаше одобрително,псуваше и кълнеше,ако нещо не му харесаше,въобще беше изнервен до краен предел.И как не.Нали все очакваше момчетата с черния джип да го посетят и му подадат с намигване обещаното. Едно не можеше да си обясни- „уж наште спечелиха уж всичко мина така,както бяха поръчали момчетата в черно,а то,какво стана,защо се бавеха,забравиха ли ме..”- тревожно се питаше бай Ставри.

Всяка вечер,преди да заспи той се унасяше в сладки мечти- как ще си купи нова косачка за градината,как ще стегне прокапалата стреха,как…   как…А и кметшата все го подпитваше кога най-после ще й даде обещаните пари  за ново палто,за студено „къдряни” при Станка,бръснарката,  за нов тефлонов тиган,че стария съвсем е сдал,щото Ганка,съседката вече имала нов,а тя,кметшата,по-назад ли да е?

- А хладилника?Станкини нов са си купили,а ние?!- мрънкаше тя                                                                                             Но това беше най-малката грижа на кмета.Селяните го притискаха всеки ден да изпълни обещанията,дадени преди изборите,всеки го дърпаше,всеки искаше.

-        Е кмете,каква стана тя бе?Нали ти ни чертаеше светло бъдеще,нали щяхме да тънем в охолство,нали райска градина щеше да е Бърдово,а?За какво задраскахме на изборите номерчето,дето ни го даде,кажи де,кажи?- не спираха да го преследват те.А той,кмета какво да направи,как да им обясни,че и той не си е получил обещаното,че него никой не го пита за нищо.Той само изпълняваше поръчки и толкоз.

-        Чакайте бе хора,горе  още не са се разбрали,а туй, дето казаха момчетата, ще бъде – някак неуверено вече мънкаше той.

-        Трай коньо за зелена трева-отсече Кольо Черничкото.Тю,пак ни излъгаха- махна той с ръка и ядосано тръшна вратата.

-        Да знаеш кмете,че пак ще дойдеш да ни се мазниш и обещаваш,ама,на,няма го вече Вичо балъка

-        Да знаехме,че ще излъжеш,да ти бяхме поискали по-напред да ни платиш,а то,ние,глупаците  вярваме,пък  те все ни пързалят,все ни мамят,ама другия път,първо парите- после номерчето,ам тъй де.

-        Абе момче,ти що ми обеща,че пенсията ми щяла да стане 300 лева бе,а онез разбойници по телевизора казаха,че най-много да стане 180,ама и това не се знаело,пари нямало.Та кажи сега правичката,що лъжете и ти,и те тъй бе,от Господа срама нямате ли  бе?!- изфъфли баба Стоянка и закрета към старата си къща.

-        Да знаеш,че пак ще искаш кмет да ставаш,пак мазно,мазно ще говориш,ама няма,никой няма да ти вярва,тъй да знаеш- отсече Христо тракториста и ядосано зачовърка нещо под капака на трактора.

-        Чакайте бе хора,какво съм крив аз,че онез отгоре тъй са решили,и аз като вас чаках, и аз се надявах,ама на…- и Бай Ставри тъжно поклати глава.  

Селяните се отдръпнаха някак от него,гледаха да не го срещата,а ако това се случеше навеждаха очи и едва измънкваха нещо.

Когато влезеше в магазина Иванка  магазинерката студено му кимваше с глава,отмерваше точно грамажа на покупката и дори му даваше касов бон.Е този бон му идваше в повече.Никога досега Иванка дори и не помисляше да дава касова бележка,а сега…

Вчера по обяд бай Ставри   тъкмо бързаше към къщи и срещу него се изстъпи кака Дешка.

-        Е кмете,кога ще ми броиш обещаното бе- започна направо тя- или паричките си ги прибра за себе си,а?!Изтъка си платното и ритна кросното,тъй ли бе?Ама няма още дълго да те бъде,тъй да знайш!- и тя гневно махна с ръка.

Това окончателно съсипа кмета.И той се реши на отчаян ход.Върна се в кметството,тури очилата и плахо набра телефонния номер от визитката,която му бяха дали двете момчета в черно.

-Кабинетът на господин……………изпя в слушалката обработен женски глас.

- Добър ден- с пресъхнало гърло  измънка кмета-там ли е господин ……………..?

- За кого да предам, моля?

- Ставри Ставрев –кмета на село Бърдово -плахо се представи той.

- За съжаление г-н……………….. е в заседание, ще предам за Вашето обаждане. – и тя затвори.

Това малко обнадежди бай Ставри и той зачака да го потърсят- момчетата,или някой друг.

Чакането така го притесни,че нито му се ядеше,дори и любимата „грозданка”му опротивя.Нощем се мяташе,черни мисли витаеха в изтерзаната му глава,а заспеше ли,сънуваше такива страхотии,че косата ти да настръхне.Сънуваше,че уж е в кметството,седи си мирно и тихо и изведнъж направо през стената нахлува черния джип и от него излиза момчето със златната усмивка.Тя заслепява бай Ставри,той нищо не вижда и се събужда с отчаян вопъл.Жена му го бутваше по рамото и с недоволно пухтене му обръщаше гръб.

Бавно угасна и последната искрица надежда у кмета,че някой отгоре ще го потърси,ще му даде обещаното,или поне ще му благодари за положения с толкова усърдие труд  за спечелването на „нашта”партия на изборите.

Бай Ставри се смали,прегърби се,едва влачеше крака,не му се ядеше,не му се пиеше,не му се говореше дори.Гледаше апатично в една точка,дните му минаваха в сънно затъпяващо безразличие.Нощите обаче бяха още по кошмарни.Всяка нощ златната усмивка на момчето го заслепяваше  и той се събуждаше облят в студена пот.Накрая нямаше сили дори и да стане от леглото.След месец,  една нощ се спомина с отворени очи.

 

                                    Марина Димитрова