NADA, NADA, NADA - Мирослава Панайотова

  Едно е сигурно - имам много свободно време - нали съм безработна като една скучаеща луна. Само ако можех да използвам рационално времето си за правене на пари и слава. Но вместо слава, плява получих.

 Представете си, прибирам се един ден от поредната безцелна разходка и гледам в пощенската кутия съобщение за колет. И... (да започна като в библията) какво си мислите, че имаше в колета? Плява. Навярно държавата продължава да се грижи за мен, помислих си аз. Не ме е забравила, милата. Приятел в нужда се познава, мислех си аз трогната с насълзени очи. Дори и в труден момент остава с теб и ти подава ръка, любимата държава. Как да не я обичаш. И ако някой си задава въпроса майка или мащеха е тя, не е прав, не може да се съмнява в подбудите на родината. В този миг незабавно се изпълних с патриотични чувства и започнах да пея „Хубава си, моя горо”, а после химна.

Според китайския хороскоп съм зодия Овца. Вече не си спомням какво ядат овцете, но може би държавата помни. Как би могла да забрави нуждите на поданиците си. Абе не е прав онзи поет, Езра Паунд, който казва „Това, което обичаш, остава, останалото е плява”. Може би трябва да пренапишем световната история, започвайки с думите „В началото бе плява”. В политиката бе плява и т.н. - нещо като Хемингуей, който пък казва „nada, nada, nada” (нищо, нищо, нищо). Обичам този стил. Лаконичен. И Пушкин обичам, който споделя „Краткостта е сестра на таланта”. Абе всички обичам. Дори и държавата. „Всичко е любов”, както внушаваше един известен навремето български филм.

Аз малко се отнесох, но ще ми простите. Нали съм артистка, макар че никой не знае, тъй като съм безработна, но както казват „НАДАЙ СЕ!” или както съветва Дюма в „Граф Монте Кристо” – „Чакай и се надявай!”

 А още по-точно - трай, коньо, за зелена трева.