Да откриеш любовта - Елизабета Трендафилова

 

 (стихотворение на свободна тема )

 

Сега ще ви запозная с моя герой,

всъщност той беше заспал на един завой.

 Слязъл бе до планетата Земя,

за да докосне блажените недра.

При вида на нашата прекрасна планета,

видял как пада с бърза скорост комета.

Пожелал си да открие любовта,                                 

чул,

че това било присъщо за планетата Земя.

Дълго време той вървял,

 в градчето Радомир се спрял .

Тръгнал из един квартал

гол,

бос и недоспал.

Седнал на една греда,

чакал своята жена - мечта.

Тъкмо заспивал и чул нежен глас:

 "Може ли да приседна до Вас? ".

Отворил очи,

разтъркал ги два -  три пъти

и скоростно думи започнал да реди ...

"Откога чакам с някого дума да споделя ,

за мисията ми да открия любовта" .

-„Любов ли? Що е това?

Искам и аз да разбера!”-казала тя.

Още не му се вярва на моя герой ,

че всичко станало лесно –

без оръжие и бой.

Сгушили се двамата,

студена била нощта ,

цяла вечер обсъждали странната си съдба .

На сутринта с усмивка на лице ,

тръгнали да бродят из други градове,

след време разбрали ,

че космосът е техният дом ,

качили се в совалката

 и да ги няма мигом .

 Докато славно летели,

 устните им бавно се допрели.

Мисията била на лице ,

 любовта завладяла тяхното сърце.

Заедно пребродили всички планети,

возили се и на няколко комети .

Срещнали се с един космонавт даже,

но страх го било "Здравейте! " да им каже.

Отминали го ,

пътя си продължили –

малката планета Плутон открили .

Там се заседели дълго време,

без да им тежи някакво бреме .

Истина или не - не знам,

аз не съм била там,

но вие, приятели,

ми кажете - вярвате ли,

че мечтаят по други  планети ?