МАЛО И ГОЛЯМО - Владимир Георгиев

Вярно е, че човек говори най-много за това, което или го няма, или му липсва. У нас мало и голямо все за политика приказва. Мало – понеже му е интересно що е туй, политиката, Голямо – задето му е омръзнало от политика и се опитва да я затрие с думи.

– Чрез политиката ще вляза във властта – казва Мало. – А влезеш ли във властта, в рая си се настанил все едно!

– Глупости говориш! – отвръща Голямо, чуло-недочуло словото на Мало. – Чрез политиката в преизподнята най-много да се набуташ.

– Че защо? Ти беден политик виждал ли си?

– Не, но аз и политици изобщо не съм виждал. Държавници – още по-малко. Как да видя беден политик, като въобще политици няма?

– Айде бе, а тия в парламента какви са?

– Те са законодатели. Умуват в разни комисии, пишат калпави закони, после ги приемат с висшегласие, поправят ги подир, за да ги прегласуват пак. Пишат, бришат, кърпят, шият. Нашите закони приличат на клошарски панталон; ама нали знаеш – колкото пò ти е кърпен законът, толкова по-богати са станали шивачите му.

– Хм. А тия в партиите?

– Те са партийци, не са политици. Само за партиите си мислят. Не съзиждат нищо, само рушат; политиканстват на гърба на народа. Изедници.

– А министрите, кметовете, шефовете на разните комисии, агенции, ведомства, учреждения, комитети и прочее? Те не са ли политици?

– Те пък хептен не са.

– И какви са?

– Послушници. Тях ги пращат като в манастир – да слушат и да изпълняват словото на началството. Хич и не се сещат за политика.

Мало се замислил, па рекъл:

– И значи политици няма, така да те разбирам, нали?

– Така, така – почасал се по тила Голямо. – Ако имахме политици, и политики щяхме да имаме. Па и достойнство сигурно.

– А тогава как се влиза във властта?

Усмихнал се Голямо, после внезапно се натъжил. Но отговорил:

– Във властта не се влиза, моето момче. Това да не е Аврамов дом? Не е. Властта се взема.

– Как се взема? Със сила ли?

– Не, с лъжа и безсрамно крадене на надежди, на гласове и на доверие.

– Значи с политика! – подскочил Мало.

Тук Голямо се почесал дето не го сърби и неохотно се съгласил. „Това, младите, ще спасят света – рекъл си наум. – От нищото нещо правят. Въртят, сучат – все за власт говорят, за пари. И щом няма политика, от нямането тъй ще обърнат нещата, че пак да докопат властта. Туй-то. Може пък да е за добро. Досега не беше, ама за напред кой знае.”