СПИСЪЧНО ПРАВО - Владимир Георгиев

Двама млади разговарят.

– Всяка година ме пропускат в избирателните списъци – кима тъжно единият. Има пъпка на носа.

– Така ли? Това е странно – вдига вежди другият, който няма пъпка на носа.

– И аз така мисля. Писах просба, ама нищо не стана.

– Какво си писал?

– Тъжба. Прошение.

– Пак не разбрах.

– Няма значение. Намерих на интернет страницата на кметството он-лайн връзка с пиара на общината и зададох въпрос. Отговориха ми.

– Е, значи всичко е наред. Уважили са те.

– Да бе, на кукуво лято. Писаха ми да им дойда на крак, за да ме погледнат в очите.

– Така ли ти казаха?

– Не, но аз така го разбрах. Защо ще им ходя на крак?

– Сигурно защото на кокили не върви. Отиди, поканили са те хората все пак. Ще споделиш, ще разбереш защо те пропускат на всеки избор. Може пък да има причина.

Пъпчивият се нацупи още повече. Естествено, че има причина. Най-вероятно тя е машинна. Обидно му стана, че единственият му приятел, при това съвсем лишен от лицеви пъпки, не разбира мъката му. Просто не го зачитат за нищо. Дори в списъците не го обявяват. Електоралното му значение е нулево. И да го пропуснат, на никой няма да му пука. Животът ще продължи тихо и спокойто без него. Та това е напълно недопустимо!

Реши да сложи на мястото му лишеният от пъпки:

– А теб има ли те в списъците?

– Винаги съм там. Присъствам.

– В кои списъци? В списъците на агентите на Държавна сигурност, в списъците на кредитните милионери, в списъците на длъжниците на КТБ, в списъците на лицата с преференциални лихви, в списъците на криминалния контингент или на съдебните заседатели, в списъците на лицата с офшорни сметки или в списъците на НАП на неизрядните платци към бюджета?

Тревожно зачервяване в областта на ноздрите разкри, че лишеният от пъпки скоро ще се сбогува с тази липса.

– Не знаех, че трябва да проверявам във всички тези списъци... Може и да ме няма там.

– Ето виждаш ли! – пъпчивият ликуваше. – Може и теб да те няма в някой списък. Демокрацията, справедливостта, народовластието е това – да фигурираш в списъци. Турят ли те в списък, значи си жив. Не си като мъртвите души на Гогол, дето само на хартия съществуват. Не! Ти си средносписъчен електорален рисунък, фигурант със самостоятелна функция, личност с права.

– Но аз никога не съм извличал полза или права от това, че съм включен в избирателните списъци – оправда се зачервеният нос в предпъпчиво състояние. – Никога. Аз не обичам да гласувам. Пък и не виждам за кого и за какво.

Другият ликуваше. Смееше се. Беше натрил носа на своя добър приятел. Така му го беше натрил, че сега щеше да му цъфне огромна червена гостенка като майска роза – да му краси мутрата до края на дните. За спомен.

Каза с удебелен глас, важно:

– Никой не те кара да гласуваш: да, така е. Прав си по принцип. Въпреки че... Скоро ще гласуват закон, според който ще стане задължително. Дори негласуването може да бъде обявено за престъпно и нехуманно деяние. Нещо като като атеизма. Да имаш излишен вот и да не го дадеш, това е нехристиянско. Противочовешко. А за престъпления против човечеството няма давност, да знаеш.

Пак се засмя, но продължи:

– Тогава ако те няма в изборния списък и не си отстранил тази нередовност, ще си едновременно и нарушител на закона, задето не си гласувал, и лишен от изборни права. Ха-ха! Чудесна хипотеза! Ще киснеш в дранголника, защото си лишен от права. Ха! Готино!

Пъпчивият чак се разпени от удоволствие. После премина към заключението:

– Важното, все пак, е да си в списък. Не е съществено какъв е списъкът и дали си длъжник, кредитополучател, агент или престъпник. Влезеш ли в някой списък, вече имаш легитимност, права, възможности, сдобиваш се с присъствие в света на личностите. После можеш да влезеш в шорт листа, в листи за народни представители или общински съветници, къде ли не. Местенето от списък в списък и от списък в листа е въпрос на техника. И на пари, разбира се. Затова трябва да се бориш за правото на участие в списък! Това е.