Битова драми - Павел Красимиров

Битови драми или какво нещо е живота

Беден бях и беден ще остана,

която и работа да хвана

или не плащат, или ме стресират

от дума шефовете не разбират

След месец,два напускам пак съм вън.

Гладния не го лови и сън

и отначало колелото се завърта

и на тази работа, пак не ме свърта.

За Две години, Шест работодателя

Преследват институции кредитоискателя

Тока спряха, хладилника е празен

и живота стана безобразен.

Спряха телефона и вратата

не отварям даже на жената

Тя пък след година ме заряза

и за безпаричието ме наказа.

И зачудих се тогава чак

Мързеливец ли съм или глупак.

Може пък да съм и двете

не съм за мирисане цвете.

Една безсънна нощ и после втора.

Обрах аз магазин и бум в затвора

За мене беше първо провинение

Съдията каза: -"Изверг, без съмнение."

Лепнаха ми максимална по закона.

То 200 лева бяха, не милиона.

и заживях сред мургавите братя

млатеха ме, научих се да млатя.

След няколко годинки "Леки"

Излязох не човек, а "Свръхчовека"

и толкова на знание бях богат,

че станах средноселски тарикат.

Работех два, три дена в година

изкарвах много, колкото седмина.

Наех си адвокат да ме оттърва

От последната отрепка, станах първа.

Тръгна ми живота по вода

Тристаен купих си в града

Вила направих скромна в Бояна

и манекенка чудна с мен се хвана.

А пък жена ми взе да се обажда

За любов изпитвала тя жажда.

Отново да се съберем била решила.

Не я убих, не намерих сила.

После станах Шеф-Работодател.

Към себе си почувствах се предател,

но хващах си работници за месец,два.

Да свършат работа и шут в г.за.

Работеха ми здраво, аз не плащах

Идеше ли някой за пари, пищова хващах.

И лека полека Фирмата потръгна

И в този момент стихът се бъгна!