ПРАХ ОТ ПОДМЕТКИ - Вероника Иг. Лазарова

На половината от пътя Тошко усети, как бомбетата на лъскавите му маркови обувки се вдигат нагоре. След него се носеше прах от подметки, а те бавно изчезваха… Обърна се назад и видя, че след себе си оставя дири по асфалтираната алея. Бомбетата се килнаха: едното надясно, другото наляво и само връзките на обувките все още ги държаха за краката му. Усети, че вече стъпва по чорапи...

Всъщност това се случва към края на тази забавна история, но преди това искам да ви запозная с Тошко и да ви разкажа за богатия му любовен опит, който имаше благодарение на баба си, на майка си и на загрижените клиентки от фризьорския ѝ салон. Той е най-големият брат от тримата сина на Катето. А те са като „тримата братя и златната ябълка”. „Златната ябълка” се явява чичо им, но по-късно ще разберете защо.

Тошко е млад мъж в христова възраст, с висше образование и собствен апартамент, но все още е в класацията за най-желани ергени в България. Поне от тринайсет години баба му, майка му и загрижени клиентки на майка му го сватосват за тази или онази, но все не се получава. А иначе Тодор е мъж – та дрънка. Ако го видите облечен в полицейската униформа, направо дъхът ви ще спре. Висок, тъмнокос, елегантен, със широки рамене и пристегнат кожен колан върху плоския корем.

Но Тошето си има един недостатък. Много е спестовен. Някои веднага ще ме опонират: „Това е предимство!”. От мен да знаете, изобщо не е предимство, особено докато мъж си търси жена. Парите са, така да се каже - за харчене. Всяка жена предпочита вместо скътани, правилно похарчени пари. Под „правилно” разбирайте – похарчени за нея и доброто ѝ настроение. Например за екскурзия до Зоологическата градина в Айтос или до Айфеловата кула в Париж; за бляскава дискотека или за пиано бар с приглушена светлина; за шоколад или за голяма бонбониера с шоколадови бонбони; за цвете или за букет; за чийзбургер с пържени картофки вМакдоналдс или за романтична вечеря в ресторант край морето; за кино или за театър; за летни ботушки на дупки или за елегантни обувки с подходяща чанта, като аксесоар… Няма да изброявам повече, че ще запълня четири страници с формат А4, със съвети към мъжете – как да похарчат „правилно” парите си. Диапазонът за правилно харчене на парите, на Тошето беше много голям. Голям колкото възрастовия диапазон, от който можеше да си избира партньорка: от деветнадесет - годишни момичета до тридесет и три или (тридесет и три плюс десет) - годишни дами.

В рода на Тошко всички мъже се занимават със сериозен бизнес и са мениджъри по генетични дадености и заложби. Чичото, който е като „Златна ябълка” за семейството е най-големият мениджър. Тошко, също умен и предприемчив завърши висшето си образование с пълен отличен и според специалността си трябваше да стане мениджър на голяма транспортна фирма или най-малкото - мениджър на автосервиз. Но наградата за отличен успех от Университета се оказа грамота плюс осигурена работа, като редови автомонтьор в сервиз, намиращ се извън пределите на морския град…

И така младият мъж започна трудовата си кариера, започна да печели и да пести пари. В почивните дни, вместо да излезе с приятели на по бира и да се огледа за някой расов, женски екземпляр, работеше допълнително и заделяше. Беше станал като банка „Антинари”. Чудех се как си ги отглежда тия пари, че дават такава добра реколта. Да е жив и здрав, отпускаше и безлихвени заеми на двамата си братя. Банка – мечта. От много работа не му оставаше време за гаджета, но баба му, майка му и загрижените клиентки на майка му, която беше известна коафьорка, неуморно търсеха.

Намериха една и бяха въодушевени: „Много хубаво момиче!”. Личеше, че е хубава от снимките във Фейсбук. И скромна! Тошко лично ми сподели. Не давала да правят секс в къщи. Как така щяла да посещава апартамента на мъж? Давала му само в колата, но затова пък по много. След среща с нея, на другия ден Тошето, изнемощял идваше до салона на майка си и ближеше рани. Хубава, ама освен с хиперсексуалност се оказа и с повишен интерес към алкохола. С една дума „пиянка”, както по-късно започна да я нарича майка му. Един ден Тошко беше много развълнуван. Щяха да празнуват Рождения ѝ ден в дискотека с нейни приятелки. С майчина помощ и под моя зорък поглед, Тошето се подготви старателно за празника. Подарък, букет, както му е редът. На другия ден отново ближеше рани. Цяла вечер изкарал на кока-кола, а тя на водка - бутилка и половина. Изплашил се, че любимата му ще умре и я завлякъл до колата, за да я води в „Спешна помощ”. В колата обаче „пиянката” се развикала: „Искам секс!” и той дал, че иначе щели да съберат квартала. Какво е правила с него не знам, но след акта се изплашил, че той ще умре… На другата сутрин отишъл при майка си да сподели и загрижен звъннал на момичето, да пита дали е добре. А тя – свежарка. В десет часа сутринта, вече лежала на плажа и пиела втора бира. Връзката им не издържа дълго или по-точно Тошето не издържа на секс-маратоните в колата. А и седалките на колата започнаха да скърцат.

Тошко така и не стана мениджър на автосервиза, в който работеше и реши да напусне, въпреки че изглеждаше мъжествено в изцапания с масло, работен гащеризон. Намери си по-добра работа. Е, поне по-чиста. Изкара полицейски курс в Пазарджишката школа и стана полицай – опънат като струна. Започна постепенно да върви нагоре в йерархията, защото нали ви споменах, че в рода му това е заложено генетично.

Баба му, майка му и загрижените клиентки на майка му не спираха да му търсят момиче и той чинно ходеше на уредените от сватовниците срещи. Няма да ви разказвам за всички, но искам да спомена за едно скромно момиче от Сливен. Бабата на Тошето лежала с майката на момичето в една болнична стая, в бургаска болница и от дума на дума се сватосали. За това момиче, Тошко много се изръси – купи жива орхидея и тръгна с колата за Сливен. Тази девойка наистина се оказа скромна. За разлика от другата „скромна”, дето даваше само в колата, тази не даваше да я докосне на живо. Даваше му само по телефона. И като започна една телефонна любов… Ама бързо приключи. След втората телефонна сметка, която Тошко получи от мобилния оператор. Тошето като видя сумата се възмути: „Че аз да бях запалил колата, да бях отишъл до Сливен с три саксии, с орхидеи и да бях наел хотелска стая - по-евтино щеше да ми излезе!”.

Накрая Тошко реши да вземе нещата в свои ръце. През една пролет, от София бяха командировали две негови колежки – полицайки, които отседнали в Несебър. Видял се с тях по служба в Бургас и харесал едната. Забелязал, че и тя му хвърлила око. Тошето решил вечерта да отиде до Несебър, да покани колежките в бирария край морето, а после да действа. Но отново споделил с майка си и тя се заела съвсем отговорно, да го облече като изискан и преуспяващ мъж, каквито са всички мъже в рода му. След време Тошко се чудеше: „Защо ли не тръгнах по джапанки?…”.

Тук идва ролята на чичото, на когото в началото на историята дадох псевдонима „Златната ябълка”. Както вече споменах чичото е голям мениджър, така да се каже на международно ниво и костюмите, и обувките му са маркови и най-вече италиански. Съвсем естествено е някои чифтове обувки да обува по веднъж, а след това да подарява на своите племенници - тримата братя. Развълнувана от предстоящата среща, майката на Тошко му изгладила елегантен панталон, риза и накрая извадила чифт лъскави, италиански обувки - от чичото. Не се знаело на колко години са, но били като „нови”.

Надвечер, премененият Тошко запалил „новото” BMW - също подарък от чичото и потеглил за Несебър. Пътят се виел покрай морето и младият мъж видял как то започнало да розовее от залеза, а в душата му запял хор от славеи. Излязъл от унеса, едва когато влязъл в Несебър. Паркирал и тръгнал пеша към мястото на срещата с двете колежки – полицайки. По едно време усетил, че петите му започнали да потъват в обувките. Срещнал се с момичетата и седнали в лятно заведение с дървени пейки. Тошето опънал дългите си крака под масата и се навел да разбере какво се случва с марковите му обувки. Шок! Част от подметките вече се била разградила от стареенето на материала. Нали вече ви споменах, че обувките били като „нови”, разбирайте необувани, но не си знаели годините. Младият мъж силно се притеснил. За капак небето притъмняло, излязъл силен вятър, започнали да прикапват едри капки дъжд и се наложило да се преместят в закрито заведение.

На половината от пътя Тошко видял, как бомбетата на обувките се вдигнали нагоре. Дамите му се усетили и започнали да се споглеждат. След него се носел прах от подметки, а те бавно изчезвали… Обърнал се назад и видял, че след себе си оставя дири по асфалтираната алея. Бомбетата се килнали: едното надясно, другото наляво и само връзките на обувките все още ги държали за краката му. Усетил, че вече стъпва по чорапи. Тошко се държал мъжки. Като истински полицай запазил самообладание, но двете полицайки, съвсем непрофесионално прихнали в неудържим смях. Срещата приключила дотук. Оставил ги „на сухо”, в закрито заведение и потеглил с „новото” BMW обратно към Бургас.

Катето - майката на Тошко работеше във фризьорския салон до късно и точно този ден, след работа я бяхме посетили с още една приятелка. Нямаше други клиентки и трите си бъбрехме. Тъкмо ни разказваше как елегантно е спретнала за любовна среща най-големия си син, когато вратата рязко се отвори, а в рамката се извиси силуета на кахърния Тошко. Беше по чорапи, а в дясната си ръка стискаше връзките, на които висяха двете лъскави бомбета - остатъци от марковите, италиански обувки на чичо му. Големият пръст на левия му крак стърчеше през дупката на скъсания чорап.

Последва миг тишина, след което нестихващ кикот. Ако знаете само как звучно и заразяващо се смее Катето… По едно време си пое въздух, посочи сина си и каза: „Вижте му кондурите!”. Продължи да се кикоти. Тошко не получи необходимото съчувствие от майка си и затова аз реших да го утеша, разказвайки му моя много лична, подобна история с разпадащи се подметки.

Когато бях на христова възраст (на каквато е сега Тошко), една вечер реших да направя еротична изненада на любимия. Очаквах го да дойде и подредих малката масичка като в нощен бар – две чаши, бутилка уиски, сода, ядки и шоколад. Загасих осветлението в стаята и остана само приглушената, червена светлина от нощната лампа. Веднъж, любимият се беше пошегувал, че от синя светлина настива, затова купувах само червени лампи. Сложих си луксозен, черен колан със жартиери и внимателно защипах за тях копринените, черни чорапи. Логично беше да обуя и лъскави, черни обувки с висок ток. Имах едни такива, само че вече бяха на тринайсет години…

Бях купила лъскавите обувки, когато бях на двайсет - за посрещане на Нова Година. Щяхме да празнуваме заедно с приятеля ми от онова време и дадох цялата си заплата, за да ми ушият и копринена, черна рокля. С два шала – розов и черен, по кройка от „BURDA”. Обясних на Тошко, че това е модно, немско списание и продължих да разказвам. Облякох черната рокля и обух лъскавите обувки само веднъж. Но не на Нова Година, а четири месеца по късно. На сватбата му… Не, че изгарях от желание да отида, но приятелите му настояха. Щяха да се почерпят подобаващо и нямаше кой да кара „Трабанта” на връщане от Стара Загора. А аз бях шофьор и си имах официална черна рокля с лъскави обувки. Три в едно. Нарекоха ме „черната булка”, а “бялата булка” ме дари със зелена престилка от жарсе. Още си я пазя. Не се е разпаднала. Първо понечи да ме дари с басмена престилка на цветчета, но се отказа и я замени със жарсена. Видях ѝ се някак изискана.

Всяко зло за добро. Точно в този период от живота си срещнах другата голяма любов, за която в момента правех еротичната изненада. Беше дошло време да обуя лъскавите обувки за втори път. Той дойде и всичко беше като по сценарий. Ефирното неглиже от луксозната нощница се свлече от раменете ми и аз бавно тръгнах към него. По черни копринени чорапи със жартиер, на висок ток и само петдесет - килограмова. Не щеш ли и при моите обувки протекъл процес на стареене, на материала. Изминалите тринайсет години се бяха отразили на токовете. Капачетата им за миг се превърнаха в прах, също като подметките на Тошко и останаха да стърчат само металните щифтове. Стъпвах по мокет и това се оказа фатално. Щифтовете потънаха в текстилната подова настилка, спънах се и паднах точно между краката на любимия. Но той остана доволен. Оказа се, че съм паднала „на точното място, в точния момент”.

И Тошко остана доволен от моята забавна история и от факта, че не е единственият, чиито подметки са се превърнали в прах… Е, малко ми завидя, че моята история бе с по-добър финал.

Баба му, майка му и загрижените клиентки на майка му продължиха да му търсят подходяща половинка, но аз го успокоявах: „Която е за теб, сама ще те намери”. И го намери. Това лято. Без намесата на баба му, на майка му и на загрижените… Покани го при себе си, „на двайсет километра от Бургас” и вече няколко месеца не го пуска да се прибере. Не знам дали Тя е истинската, но Той сам си я срещна.

 

P.S. Току-що се чух по телефона с Тошко. Не я срещнал сам. Загрижените му колеги помогнали да я срещне…