ЛЯТО - Жулиен Райнов

ЛЯТНО НАСТРОЕНИЕ

 

Както си лежах аз веднаж на брега

от нейде дойде една голяма вълна,

целият ме обля топла вода

и ми намокри тя хавлията.

Ти, море, пак се заигра,

твои са и деня, и нощта.

Лято е и на плажа сега

пълно е с полуголи тела.

Както си лежах аз веднаж на брега

и лъчите слънчеви ме огряваха,

тaка приятно унесен бях,

че неусетно кожата ми изгоря.

Слънце, ти при нас остани!

Не, не искам повече да вали,

а лятото вечно да продължи.

Но, това невъзможно е, уви.

Както си лежах аз веднаж на брега,

слушайки тихо песента на вятъра

като хвърчило нечий чадър полетя

и мигом плажът от викове оживя.

Ветре, ти всички облаци прогони

от небето. Нека слънце да грее,

а вълните на морето топло

да ни прегръщат и да се белеят!

В ОЧАКВАНЕ НА ЛЯТОТО

 

Отмина лятото отмина,

по-бързо от всеки друг сезон

и пак се завръщам във чужбина,

която е вече моят нов дом.

Ах, само как обичам лимонада,

лютеница и боза,

но тука те не се продават –

във тази чужда земя!

Есента, зимата и пролетта

изреждат се като в песен,

затваря се този кръговрат

ежегоден и нелесен.

Но идва лятото отново

дочакано, изпълнено с мечти

и куфарът за път е натоварен

с подаръци, тъй както и преди.

 

СОЛ КЛЮЧ

 

Накарай ме да се усмихна

и отново да повярвам в любовта,

а аз ще те накарам да се смееш

и ще запее твойта душа.

В мелодията на живота,

преливащи се звуци и тишина,

макар понякога да съм объркан,

знам – една е нашата съдба.

Нека да зазвучат във нас,

дошли незнайно откъде,

една флейта и един контрабас,

във песен нежна на едно сърце!