ЕСЕН - Жилиен Райнов

В ЪГЪЛА НА СТАЯТА

 

Малка, сива етажерка,

сгушила се тъжна на стената,

сякаш чакаща лъч слънчев

да я огрее и да прокуди тишината.

Прашни, стари книги,

една до друга наредени,

изтръпнали в очакване

на нечия ръка да ги поеме.

Жълти страници, които пазят

мъдрост, тайни и човешки страсти...

Пак скрити образи ще оживеят,

ако някой ги разтвори и прелисти.

Очите любопитни на четец са вече,

уви едно изчезващо явление.

Навън е есен, а животът си тече

и за четене не ни остава време.

 

 

УРОЦИ НА ЖИВОТА

 

Още като малки все тъй ни учат,

че успехът не е божи дар;

„Kойто се учи, ще сполучи”:

така пише във всеки буквар.

Животът друг сценарий предлага

и не всеки учен е успял;

та какво да правиш тогава,

щом след толкоз мъки, пак провал?

Без амбиция нищо не става,

но само с труд гаранция няма.

Добрият късмет не се продава,

а рецепти за успех са измама.

Но не зависи от ДНК-то,

че ще бъдеш винаги щастлив;

бъди благодарен, когато

сутрин се събудиш здрав и жив.

Хепи енд, уви в живота няма

и всеки ще угасне в някой ден,

а дотогава смисъла ще търси

и отговори на тайни, окрилен.

 

ПРАЗНИКЪТ

 

Музика, балони и цветя,

чуден, весел празник е сега:

излизат хората навън

и пак ехти камбанен звън.

Обличам се във нов костюм,

със вратовръзка или без,

след това си слагам парфюм,

та нали има празник днес?

Улицата оживява

като препускаща река,

а наоколо е шум и врява,

как омагьосва тази суета!