ЗИМА - Жулиен Райнов

СРЕДНОЩНА ТАЙНА

 

Лампата улична свети,

но излъчва тя жълта тъга.

Светофар й намига отсреща

като безнадеждно влюбен,

потънал във тишина.

Е ли била случайна

нашата среща, или не е?

Има ли някаква тайна −

само нощта ще я разбере.

Зимата вече отмина,

но студ сковал е още града.

А самотната лампа мечтае

да бъде слънце и да не гасне,

щом настъпва деня.

Е ли била случайна,

нашата среща, или не е?

Има ли сън като спомен,

то утрото ще го отнесе. 

 

УИКЕНД МОЙ

 

Като разнебитен кораб

изхвърлен край брега

съм всяка събота и неделя,

след работната седмица.

Кое по-напред да направя:

да изчистя или да изпера?

А времето не чака, бяга

и пак смрачава се сега.

Или пък на някого да се обадя,

навън да излезем – в града.

Ти, уикенд мой, стопяваш се

отново, по-бързо и от снега!

КАПЧУЦИТЕ

 

Студът е вашият баща,

а зимата е мила майка.

Навред по градове и по села

красите всяка родна стряха.

Топящи се капчуци,

изчезвате без следа.

Къде сте вий сега най-нежни звуци

от ронеща се като сълзи вода?

Смълчани, малки, средни и големи

не плаши ви ни вятър, ни мрак, ни мъгла.

Защо надолу винаги сте устремени?

Боите се само от сянката на пролетта.

Топящи се капчуци,

изчезвате без следа.

Къде сте вий сега най-нежни звуци

от ронеща се като сълзи вода?

СНЕЖНИ ЧОВЕЦИ

 

Когато зима настъпи

и сняг покрие града,

обичат снежни човеци

да правят всички деца.

С морков и няколко клони,

и с усмихната уста,

оживяват трите топки

пак във детската душа.

Понякога имат шапки,

метли и даже лула,

но разтопяват се те бързо,

щом дойде тук пролетта.

Снежните човеци

безброй са по света;

те винаги са бели,

защото бял е снега.