Дядо Христо - Елена Кехайова

     Някъде в покрайнините на българското село Кошарица живееше един много работлив човечец на име Христо .Дядо Христо колкото работеше ,толкова обичаше ракията .Жена му го беше напуснала преди доста години заради тоя му порок и сега живееше само със сина си –Райчо .В селото нямаше винаги работа за всеки и дядо Христо ходеше където го извикат ,а в замяна искаше само ракийка .Един ден човекът ,който живееше в близост го повика да му нареди дървата .Като беше почти готов Христо рече :

-Ей съседе ,напълни ми една бутилка ракия ,сложи я в торбичка ,а аз като си затръгвам ще я взема .

След  тая работа дядото се прибра вкъщи .Малко по-късно в дома на съседа пристигна Райчо .
- „ Абе ,Съби ,аз казал ли съм ти на татко ракия да не даваш .Ела да го видиш не може да стои изправен и се люлее като онея столове -напред  –назад . “
- „ Ама аз малко му дадох ! “ -излъгал съседа ,като невярвал ,че дядото може да изпие толкова много за толкова кратко време .
- „ Малко ?Аз като се прибрах го гледам скрива я под леглото и като я изкарах гледам останали 2 -3 капки “ .Викам му аз „ Абе ,човече ,какво става с тебе ,бе ?Пак ли си се натракал ? “ И той ми вика : “Съби ми го донесе ,бе  –за хаир .Аз пих , ти пък защо идваш да ми гледаш под леглото и да го намериш . “  „Предупреждавам те -повече на татко ракия няма да даваш . “

През есента Райчо обра гроздето и го сложи в неговата стая ,защото там включваше електрическа печка и беше топло ,за да му  „узрее “ ракията по –бързо .Дядо Христо продължаваше да иска ракия от всички в селото и един ден един умник ,близък с Райчо му рече :
- „ Дядо защо искаш от хората ракия като у вас е пълно с ракия . “
- „ Къде е пълно ?Аз празно шише не оставям . “ -отговорил дядото .
След като му обясниха ,дядото разбра и изведнъж  въпросът ,който най-много го терзаеше намери своето решение .Когато му дойдеше  „музата “ да пие ракия Христо си наливаше без синът му да го види .


Няколко дена по -късно Райчо виждаше баща си различен .Въпреки че беше сигурен ,че никой от селото не му дава да пие ,защото беше предупредил всички през последните дни баща му все беше пиян .Един ден като се прибра от работа го пита :
- „ Татко ти пак си пил бе ?Какво става ? “
Дядото  толкова се беше  „натаралянчил “  ,че едва говореше .
- “ Дойде ,сине ,един човек .Бил ми приятел .Ама го забравих как го казват .Донесе ми бисквитки и ракийка и аз я пийнах . “


Другия ден пак си идва Райчо от работа ,пак го намира пиян .И той му вика :
- „ Пак ли си имал гост ? “
- „ Дойде един друг .Ама аз забравих кой беше .Аз съм много пиян  ,недей ме пита .Утре като изтрезнея ще говорим . “


Ден по -късно Райчо вече знаел какво ще завари .Влиза в стаята и се разнася една миризма на гроздова ,не се търпи .
- „ Татко ти какво си правил пак бе ? “
- „ Не знам ,Райчо .То дойде един човек ама как го казват не помня .Ама утре като си спомня ще ти кажа . “


На другия ден дядото вече беше прекалил .Толкова беше пил ,че даже се беше изпуснал .Синът се смаял ,а дядото обяснил :
- „ Сънувах майка и тя ми вика : “Пикай ,пикай ,Христо ,спокойно . “И аз пиках .Аз не съм виновен .Тя майка ми каза . “

След  тая случка цяла седмица ,втора седмица ,Райчо ходи и баща му все пиян .Чудил се Райчо чудил се и накрая решил да отвори бурето да види станала ли му е ракията .Като отваря бурето вътре чисто празно.
- „ Какво става тука бе ?Татко ти ли ми изпи ракията, бе?И ми казваш ,че са ти идвали гости . “ -ядосано се разкрещял Райчо .
- „ Не знам ,сине .Ти знаеш ,аз не помня .Бил съм пиян .Ама може и така да е ,щом ти казваш ,че е така сигурно е така .Ама аз не помня…..
Ама беше хубава ракийка .Силничка и аз така се „ натаралянчвам“  и спя като къпан . “