Първи дни на градина - Анета Комитова

Аз не съм от тези майки,

както ги наричам майки-зайки,

плахи, кротки и страхливи,

обсебващи, нежни и свенливи.

 

Аз съм от тези коравите мами,

оставящи децата си гладни,

когато се тръшкат и реват,

и от инат не искат да ядат.

 

Аз съм от тези майки - суровите,

не давам играчки от тези - готовите.

Давам игри и задачи без решение,

сами да намерят на тях приложение.

 

Когато прегръщам го правя със сила,

да покажа колко любов във сърцето ми има.

Обичам детето си безмерно и без очаквания,

раздавам себе си за него без оплаквания.

 

И все пак нямах търпение да тръгне на градина,

най-сетне малко време и за мен да има.

Исках да се виждам със нормални хора,

да избягам от обсебените майки на двора.

 

Учих малкия на ред и дисциплина,

да е готов за детската градина.

Но когато го оставих там още първия ден,

разбрах, че някой трябваше да учи мен.

 

Мислих, че е социален и без проблем,

ще играе с децата без да плаче за мен.

Оказа се обаче, че малко поревал,

а за мен това си беше чист провал.

 

Всеки ден оставях го със страх,

че ще кажат, че е плакал пак.

А в 12 сърцето ми се свива,

че и днес по-рано се прибира.

 

Ала още на четвъртия му ден,

осъзнах, че проблема си е в мен.

Всичко беше в моята глава,

сама си пълних с глупости ума.

 

Той си ходеше на детската със кеф,

а аз прибирах се във нас със рев.

Явно само се правя на корава,

но с малкия не съм такава.

 

Помислих, че и аз съм майка-зайка,

реших да се успокоя със чай от лайка.

С него преборих мъката по този период,

за броени дни си станах същия деспот.

 

Сега го  водя сутрин без притеснение,

оставям го в детската без угризение!

Наслаждавам се на социалния живот,

без да ми липсват дните на автопилот.