ЗА СЛАВАТА НА ДОЛНО МИЛЕВО - Георги Георгиев

 

- Ей, комшийке, ще си разваля дослука с тебе, да знаеш!

- Що, бе комшо,  какво толкова съм направила?

- Абе ти нищо не си ми направила , ама  твоят  петел не ми дава  дрямката да си взема.

- Их, пък ти бре, комшо. Петел като петел, какво толкова?

- Ах, може, ли да не е като петел. Като го гледам нищо няма и от него  една чорба не можеш да  направиш,  само един глас.И то  не глас,  ами цяло гласище. Че той няма спиране  като викне  къргъ-ъ  още от пет часа  сутринта , че  до не знам кога. А през деня на  пет минути къргъ. Какво е това чудо бе? Не стига , че не пее като другите петли , ами  и страха няма.   Оня ден и пиратка   му хвърлих ,  ама  къргъъту,  не спира.

- Пено, ма.- намеси се  Доню. - Като  слушам аратлика  Тоню, какво говори за твоя  петел и чувам гласовите му възможности, що не земеш да кандидатстваш за рекорд на  Гинес, ма?                                                                                                                          - Ивъх, бе чичо   Доньо, ти-и …?                                                                                                     - Що, ма! Ами то-о, това е голям талант. Не само  за   Гинес , ами и  в  Миланската скала може да участва. То  тъй, тъй за нашето селце нищо не се чува, ами да земем и ние да се прочуем в света. - авторитетно заключи   Доню.                                          - Ами да! Подкрепям изцяло предложението на аратлика  Доню. - обади се Тоню. - Хем ще се отървем от петела, хем ша са прочуем!                                                                                          - Аз  викам да земем да отидем при кмета и му речем да направи една комисия, която да оцени нашето предложение и представи  участника ни  за рекорд на  Гинес! Същата комисия да изготви документите  и ги изпрати в  Италия за   Миланската скала.                                                                                                                                    - Ами да! Що да  не отидем! За славата на  нашето село  на всичко съм готов! - рече   Тоню  и се тупна в гърдите  за  по-голям авторитет.                                                                                                                                                                      - Чакай, аратлик, недей толкова бърза! - спря го с жест Доню.  -  Тя така не става! Най-напред  да си свършим работата, пък тогава , ако трябва и живота си ща дадем за  Долно  Милево.                                                                                                  -  Ех, не бързам толкова да си давам живота. Ама-а ще изчакаме нашия  представител да спечели славата и    тогава-а,  даже ще си сменим  и името на селото. Стига с това  Долно  Милево, нека да  ни викат  Горно! За това ли сме спечелили толкова слава, че да сме  Долно, а!                                                                                   - Пено  ма,  я вземи  да си облечеш нещо по така-а  и  вържи на  петлю едно червено копринено  парцалче за авторитет и уруки и да тръгваме  делегация при кмета. - За съдбата и славата на  Долно  Милево - Да вървим!- изкомандва   Доню.  И тримата с тържествена крачка се отправиха към центъра на селцето с петела в ръце.