Надпис - Йонко БОНОВ

Чичо Васко беше пуснал дълбок корен в село Чирен, Врачанско. Някога, току-що изкарал за фелдшер, го изпратили в чиренската лечебница по разпределение.. И там дочакал пенсия, че поработил и десетина години след това. Сигурно щеше да си кара в тази бразда до ден днешен, ако наскоро не бяха закрили лечебницата, тъй като половината циганско население се беше изнесло на работа в Испания.

Чичо Васко си беше купил изгодно къщичка, почти до дерето на сухия дол в края на селото. Казвам почти, защото между къщата и дерето се беше килнала една престаряла плачеща върба. Никой не знаеше годините й. Когато чичо Васко си купувал къщата, върбата изглеждала все така престаряла.

Днес се видях на шумна земляческа среща с неговата дъщеря Дафинка, моя втора братовчедка.

- Как е чичо Васко? – попитах я.

- О, чичо ти Васко вятър го вее на бяла кобила – махна усмихната с ръка тя. – Май нещо не чува петлите. Абе тази зима дойде при мен. Ама не изтрая за дълго. Преди да се върне на неговото Чирен, отишъл да се разходи из парка наблизо. Видял, че на всяко старо дърво сложили табелка с названието и други подробности за дървесния вид: дребнолистна липа, по-натам – едролистна липа, обикновен конски кестен, бяла бреза, не знам си какъв чинар... и на човека му хрумнало идея в духа на тезиобозначения.

Когато се прибрал на Чирен, забил върху престарялата плачеща върба до къщата си табела с надпис: Дементен клепоух динозавър. Толкова е голяма тази табела, че всеки, минаващ по пътя, с очила или без очила, прочита написаното. Поспирва се и зяпа ту в табелата, ту към къщата на фелдшера. Абе всеки се чуди тази табела за плачещата върба ли се отнася, или е актуалната визитка на селския фелдшер. А татко... е, чичо ти Васко де, и досега не дава никакво разяснение. Само мята по някой дяволит поглед под вежди към поредния опулен пред табелата и се щурка из двора като многозначителен афоризъм.