ФАСУЛСКА  РАБОТА - Александра Куюмджиева

   Тогава бях още студент по право и ме бяха посъветвали да отида да видя някое дело в П.Отидох. Представих се на съдията.Недотам висок, немлад ,най-обикновен човек.  

-Сигурно има интересни дела –питам.Някое отвличане или убийство?

-Къде ти! Тук си знаят и кътните зъби. Една чиния да задигнеш, цял град ще се изреди да пита, какво търсят   Ивановите паници у вас.Но щом си мераклия,  ела да гледаш днес.

Делото- по просто от гъбено семе : Начо, Гочо и Генчо секли дърва в гората. Сгащил ги горският и те си плюли на петите. И от бързане изръсили брадвите. Събрал ги горският, докладвал и делото тръгнало. Само че защитникът – печен!  Застанал срещу простоватичкия горски, поприсвил лукаво очички с леко иронична усмивчица.

-Ти видя ли ги?

-Видях ги господин адвокат.

-И позна ли ги?

-Познах ги.

-Те колко далече бяха?

-Ами-и е оттука до хей там!

-Ами! Ако е било толкова близо, защо не стреля?

Горският се облещва и стреснато преглъща.

-Ч-че тая пушка да не ми е дадена да стрелям!- изпелтечва едва-едва.

-Да плаша хората!

-Ха!-взема му мярката с поглед адвокатът.-Че  ти да не си бостанско  плашило!

-Абе, чакай бе, господин адвокат, -все повече се оплита свидетелят като куцо пате в конопени кълчища.- Нали все сме комшии, ще ме срещне вдовицата му с черния чумбер и ще ме пита:“Толкоз ли са ти мили хорските дърва, че ми остави децата сираци?“

Усмивката на адвоката става като на котарака облизал сметаната:

-Ами, ами. Видял си нещо от другата бърчина, ама хабер си нямаш кои са били!

Публиката прихва. Горският отваря уста, затваря я, изчервява се като варен рак и мига ситно-ситно , досущ брашняна мишка.Съдията слуша с вид „старо-харо сон засонило“, сподавя една прозявка, потърква разсеяно брадичката си и подхвърля:

-Понеже очевидно обвинението не е особено убедително поддържано, бих предложил да се ориентираме към евентуално приключване на делото..-и като вижда обърканите физиономии на подсъдимите,  снизходително им превежда засуканата си тирада.- Ще рече :“Момчета, вземайте си брадвите и си вървете!“

Тримата си отдъхват и се затирват към масата, а той додава небрежно:

-И внимавайте,че да не ме карате да гледам дело за разменени брадви!

-Е, господин съдия- изсмива се гърлесто  плещестият Начо.-Кой не си знае брадвата? Тая е мойта, тая – на Гочо, тая-на Гено!

-Да няма грешка?

-И таз добра!- уверено изръмжават  другите двама и  тръгват.

-Я почакайте, че имаме още малко работа!- и внезапно отърсил  показното  нехайство съдията се изправя и отсича:

-Тъй като обвиняемите публично припознаха оръдието на престъплението за своя собственост, съдът ги признава за виновни и ги осъжда на......

 Накъде тръгна, накъде го засука!