В НОЩТА НА ХЕЛОУИН - Александра Куюмджиева

                                 /История  с маце/

   Един път не издържах и награбих момчетата от тайфата:

  -Всички си опекохте работата – викам-  а Пешо,  дето и на малкия му пръст не стъпвате, момче за чудо и приказ още кукува сам. Сега и майка му почина а той – ни дете, ни коте.

-Има си той коте, има –подсмихна се Мартин.

-Я не ме занасяй! –наежих се аз. Пешо чистника – и коте!

-Истина бе! Едно ей такова мънзърко!Двеста грама кокали, две оки чернилка,облещени ей такива зъркели, перушинесто и перушанесто! Хем бодливо като трънка – ноктите му все навънка. Увъртяло му се в краката по големия студ –„мя – мя“ пък било и късно вечер край релсите , и той клекнал.

-Не си представях Пешо да държи коте!

-Че кой държи!? КОТКАТА държи хора ако прецени че са общо взето подходящо съчетание от обслужващ персонал и НЕЙНИ домашни  любимци съответстващи на статута й.Тая му се побира в шепата , но от раз му се качила на главата!

-В какъв смисъл?

-Буквален! Щом го види- хоп на рамото му и оттам катер-катер на главата.Тъпче там като циганка у постав! А той , захилен до уши  я припява като седенкар : „Скалолазка моя“!

- Снощи- намеси се и Владо- едва що е отключил и тя го посреща: „Мръ-мръ!“ „А-а не мреш не мреш! –кефи се нашият. Не ми пробутвай моме тия  чалъми!“ „Ей-рекох-братле, толкоз то от тебе: едно женско ти мина през прага и те тури под чехъл!

-Браво!-кипнах.-Човекът дотам е издивял, че си говори с котките , а вие го вземате на мезе!

Я, запретнете ръкави!

   Само че лесно се казва!Пешо си е жива охтика!Що братовчедки и колежки бяха, що сайтове преровихме!....Не и не!

-Мери например, балдъзката на Мишо.....

-Става! Да й сложиш канелка та да си точиш мас от нея. Една жена трябва да е...- и замечтано прокарва ръка по източения гръб на Чарити.

-Рени от лабораторията.....

-Оха! Прилича на дръглива кобила захапала кисела ябълка през бодлива тел.

-Марианчето.....

-Дето стъпи мила моя майно ле кладенчета прави- изтананика присмехулно Пешо.- Хубавата жена по кръшната походка си личи...

-Веси от сайт.......

-Хем русоляво, хем мургуляво. Идеално бостанско плашило ама аз съм просто гражданче.Не мога да й осигуря поле за професионална изява....Жената казват французите е като кобила- породиста ли е да има три белега: разкошна черна грива.....

-И зелени очи –вмятам иронично , а той кима така сериозно, че усмивката ми изсъхва.

-Линчето, съседката на сестра ми....

-....Жената трябва.....

-Жана ...

-А не!   Относно домакинските и хигиенните й навици.....- не са на висотата на  традициите в моя дом! .- надменно сбръчква нос пишман ергенът.

    -Нели? Тя ти е стара тръпка от гимназията!

-Абсолютна тръпка. Бр-р! Потресаващ сексапил на ледена висулка.....

-Приказвай си тогава с котките! –скачам и тръшвам обидено вратата.

Насмалко да изпусна Хелоуин за да муоправя бакиите, а той се зевзечи!

..........

На сутринта някой звъни у нас на пожар. Пешо!Блед ,сякаш пет пъти са го киснали в „Аче“.

-Да не е умрял някой? –питам шашната.

-Н-не – едвам протраква той през зъби.И макар и трезвеник, гаврътва чашката кайсиевка която му  наливам мълком.Поема пресекнато дъх и поуспокоен процежда:

-Ч-чарити      ....

-Да не е вампирясала?- отдъхвам си и аз.-Или ти конфискува метлата и отпраши да ти набива рога с дяволите на Брокен?

-Снощи, както си играеше се  преметна три пъти и се превърна  в красавица

-Ужас!Шашнал се е ! –минава през ума ми, но той ,отгатнал,вдига успокоително ръка.

Мацка и половина!Чернокоса, зеленоока,  90-60-90 гъвкава като танцьорка , глас като Аделина Пати.   

-По скоро като Аделина Коте – връщам му тъпкано вчерашните фасони, но той прехласнат все още в спомена не реагира.

-Печена сякаш тя е писала Кама сутра.Беше божествено.

з хамбургер с полужива.....МИШКА. И като видя че се стреснах  очите й блъвнаха зелени пламъци:

-Цял час да клеча пред дупката ,за да ти уловя прясна за първата ни любовна закуска, а ти се цупиш!

И ми извъртя такъв шамар с извадени нокти , че се събудих. Сънувал съм. От Хелоуин ще е.

Та...да видим коя ще бъде –Мери, Таня, Нели....Само да не налетя на някоя заръчана с плесници да ми поднася мишките...