БАЙ ГАНЬО В ЯПОНСКИ РЕСТОРАНТ - Александра Куюмджиева

„Тук съм!Жив съм!Ваш съм!“

Из знаменитата екранизация на „Бай Ганьо“

  -Намери и ти за какво да питаш!-изгледа ме накриво старият технолог. То се знае,нов си, пуснали са ти мухата.Нейсе, запуши я!....Като ни емна кумец Лазар: „Ела,та ела да видиш Германия!“. Билети прати човекът книжата оправи , кандърдиса ни. Вдигнах се с децата, по мъжки, само тримата –та в София, на  самолета. Кво беше, що беше додето дремнем и  ей ти го и Франкфурт-на –майната си, ей ти го и кумеца –маха ни през калабалъка отдалеч! „Насам!Насам!“Здрависахме се.Едвам позна малкия....

Води ни къде ни води , вечерта вика :“Айде на ресторант! Кеф ти турски, гръцки, мексикански,японски...Е,  хелбетя, ако е за гръцко и турско иде ми на ум за оная приказка дето една  баба учила снаха си да умие рибата и да я осоли , а булката й рекла : „Па що че я мием!? Она се плакнала у морето че й до гуша дошло от сол и вода...Мексиканско? Байгън ми дойдоха сапунките на жената: Не биЕсмералди,  не би Джовисни. Еднъж се опуйчила –рекох си да не са ни одрали кожите с някоя крива сметка, я за ток ,  я за вода ,а тя ми вика, че таман Алисия нам си коя да се венчее с девера си и мъж й си дошъл  и развалил  работата.

-         Ексик олсун - викам – от такваз жена и такъв брат дет не можеш и гърба си да обърнеш!

А тя ми вика че нищо не разбирам от любов! Кво има за разбиране? Любов, любов –недоварен картоф!Отвънка ти пари , разчупиш го- суров!.....Остава японския. Речено- сторено! Отидохме. Посрещна  ни едно засменичко такова,  японче, ама хубавко. И таман да влезем - нещо запиука! Сепнах се да не сме оплескали нещо. „Не, - кай кумецът, - джисиемата е.-И вади една кутийка от джеба си.- От службата ме търсят. Тури я на ухото си и ни махна да вървим  с момичето.Брех макя вера не бях виждал телефон от джеб да се вади. Сетне и тука се навъдиха – да се замерят дечурлигата с тях. ...Въведе ни момичето.Поднесе ни горещи кърпи в кошничка.Гледам – другите се бършат с тях, пообърсахме се и ний криво-ляво.Клекна след туй япончето, изу ни обущата .Е-е най-сетне!Където да идем кумецът все ме ръчка в ребрата : не се събувай, та не се събувай!Не било европейско! Айде сега! Че България не е ли в Европа?Хубаво ама ни нареди обущата до стената.Гледам и други  там!Ами ако ми ги сбъркат с някои чужди?!Че то нали  жената ми беше разправяла някакъв филм –на хората бебетата сбъркали в родилното!....Посягам да си ги взема а малкият ме дърпа –Сакън, да не сбъркаме, не сме питали чичо Лазе!“Като ви ги откраднат викам ще видя как ще си ходите боси!“ Е, -влязохме. Уж японско, пък то едни  нисички софри наслагали види се от дядово им време артисали .Толкоз ли нямат пари за нещо ей тъй по-модерно?! Сиромашия! А пък за столове хептен не им стигнали парите ами наредили едни възглавнички наоколо и хората насядали по турски на тях. Е те баш тва да видите как го моем! Разположихме се бейгиби – тежко-тежко! А онова японче седи и чака да поръчваме! Изприщих се : японския ми –ни бъкел, немски –ортабудала! Току ми светна: пак да са живи сериалите на жената – имаше един , „Чугун“ ли беше, „Шейгун“ ли беше....

Та там  се саке пиеха. Демек- ракийца!И отсичам:“Саке!“ Ама тъй гаче съм брат на Хирохито! Заусмихва се девойчето, додража  му, види се, да попадне на такъв културен човек –японски да щрака като лешници !Разтича се то, нареди едни глинени чашки, едни стомнички, сложи отпреде ни и по един чифт пръчици. Таман да си помисля :“ Хептен са я  закъсали – още стъклото не са открили – пък то сложи баш на средата и една ей такава тепсия – ама сякаш с ръка непипвана и с едни шарени треви . Така речи да си дойдем на думата! И в Япония да идеш на ракийцата – салатка върви! Наляхме си, сръбнахме. Киселоч! Нерде боза, нерде бира! Я да ми дойдат у нас  да им сипя от скоросмъртницата, /Дето уж щяха да ни забраняват от  Европата да си я варим! Ще  намерят на босия цървулите!Да не съм сложил казана насред площад „Народно събрание“?! Като се скатаем горе в Балкана,  в татьовата махала  кой ще се навре да ме проверява ! Ракия за чудо ще стане – да им изскочат зъркалите. А тва тука...Бучнахме с клечките тук-там из салатата. Боклук . Непознати бурени някакви, нито сол, нито оцет сложили. А пък япончето като  пламна, забърбори нещо, пък току си я грабна и си я отнесе. Бре, ами сега!Оплескахме я ама къде? Седим като напишкани малчугани пред мама . Слава Богу ей ти го и кумеца! Тъй и тъй, казвам. Отиде той да пита  и като се задава – дъх не може да си поеме  от смях! „ Абе  как можахте да си изядете икебаната!“ „ Кое?“  викам. А той  ми разправя че това, тревите де , било като украса някаква и за добре дошли, от уважение. А ний да вземем да си изядем уважението! Изнизахме се като мокра върва...

Махни другото, ами малкият не се стърпял, разправил на майка си. Тя, под сурдинка, на -тъщата.  Тя –има си хас!- се изпуснала пред комшийката. А баба ти Лича я знае цял квартал че е яла кокоши крак. И глухите ни научиха. Сега където идем из махалата на по чашка и женурята още несложили салатката и току ни клъцнат :

„Бе я да ви завъртим една икебана за ядене, че току-виж сте ми опасли мушкатата!“