НЕОЧАКВАН ПОДАРЪК - Росица Стоянова

- Ало, общината ли е? Пред  дома  ми лае  куче и не дава на никого от етажа да премине. Със съседа сме блокирани. Ще закъснеем за работа.

-  Лично или безстопанствено е кучето?

-  По лая му не се разбира. Има ли значение ?

- Как да няма! Огледайте го и кажете виждате ли някаква маркировка. Ако има  нашийник с медальон  или татуировка, е изгубен домашен любимец. Ако е със срязано ухо, значи е безстопанствено, но обхванато от нашите служби. Ако няма маркировка, попада в друга категория и трябва да го изпратим в специализирания   приют   за  животни.

-   Вие ми поставяте задача с повишена трудност.....

- Така е, но трябва да установим статута на кучето, за да предприемем необходимите действия.

- Докладвам, че на шията му виждам панделка. Дясното му  ухо е цяло, за другото - не знам, при огледа беше в профил. Пък татуировка не посмях да търся, защото не сме си станали толкова близки.

- Разбираемо е. А какъв цвят е козината му?

- Ха сега! И цветът на козината  ли ви трябва?

- Ами да. Външните белези са изключително важни за разпознаване на животното. В общината имаме регистър на кучетата с имената на породите им, а също и имената на собствениците.

- Сиво, с тъмни очи и дълга муцуна. Има внушителен  размер и впечатляващо телосложение.  Порода не мога да кажа, но може да изиграе главната роля от известен роман на Артър Конан Дойл.

- Каква порода ? Дойл?

- Не. Писателят е Дойл. Имах предвид „Баскервилското куче”.

- Хайде сега да не преминаваме на литературна тематика, а да се съсредоточим върху кучешката. Вижте за други отличителни белези.

- Други белези? Момент да погледна отново. Виждам, че е брадато.....

- Знаете ли, описанието отговаря  на породата ирландски вълкодав....

- Вълкодав ли? Ами то да звънна  тогава на Спешна помощ. Ако вземе да ни хапе и  дави...

            - Ало, почакайте. Тази порода кучета  са много  предани  и ласкави. Момент, намерих в регистъра собственика - Виолета Калчева.

            - Но как е възможно? Виолета Калчева съм аз...

            - Мила, по телефона ли говориш толкова дълго? – изумена  виждам  да се качва по стълбите моят благоверен съпруг, който отдавна трябваше да е в офиса си. - Връщам се,  за да видя  доволна ли си от  подаръка  за  рождения  ден... Хайде, развързвай панделката....

            - Ама как така! Куче за подарък! Защо не ми каза?

            - Нали все се оплакваш, че  те е страх  като оставаш сама на вилата. Вече си собственик на куче, което ще ти бъде пазач и компаньон! Направих му регистрация, паспорт, ваксинации и всичко останало. И повече да не съм чул, че не внимавам какво говориш ...