КАКТО БИХА КАЗАЛИ… - Валентин Димитров

(уелъризми)

 

„Довечера в бара пак ще бия на очи“ - каза си боксьорът, докато го млатеха на ринга.

„От ума си тегля“ - каза кантарът, когато го уволниха, защото нямал фискална памет.

„Това ми е обеца на ухото“ - каза Ван Гог, застана пред  огледалото и замахна с бръснача.

„Няма рецепта за щастие“ - каза готвачката, докато претопляше старите манджи. 

„Кадрите решават всичко“ - каза папаракът и залегна в храстите.

„А може ли аз да вървя на майната си?“ - каза един пловдивчанин, изпратен по дяволите.

И най-мъдрият е малко прост“ - каза един мъдър, оправдавайки се пред едни много прости.

„Вече всичко е менте“ - каза полицаят, открил, че и пръстовите отпечатъци са фалшиви.

„Най-после ще запретна ръкави“ - каза лудият, докато му навличаха усмирителната риза.

„Вървях по горещи следи“ - каза следователят, малко преди да му изстине мястото.

„Как да не им завидиш – конски Великден, рибен буквар, котешки марш…“ - каза  дръгливият пес, докато зъзнеше в кучешкия студ.

„И все пак тя се върти!“ - каза с насмешка хамстерът, когато влезе в своята играчка и завъртя Колелото на историята.

„Гордеем с бархетната революция!“ - каза политикът пред аудиторията, облечена в парцали.

„Апетитът не идва с яденето“ - каза гладният, на когото парите отиваха само за пиене…

„Хвана бика за рогата“ - каза кралят, като видя, че бикът промуши тореадора в ребрата.

„Хубава работа, ама циганска“ - каза синоптикът и обяви, че свършва циганското лято.

„Камъкът си тежи на мястото“ - каза си жлъчката, докато я оперираше хирургът.

„Вече съм важна птица“ - каза една гарга рошава, влязла в политиката.

„Мълчанието е злато“ - каза депутатът, който не се бе изказал нито веднъж, докато се подписваше за заплатата.

„Вече съм на топа на устата“ - каза артилеристът, получил заповедта за уволнение.

„Защото не съм изкукуригал“ - каза петелът, попитан защо не си ляга с кокошките.

„Победихме контрабандата“ - казаха митничарите, пресметнали, че изкарват повече от нея.

„На маймуни ни направихте“ - каза макакът на работника в зоопарка, закъснял с бананите.

„Пази Боже сляпо да прогледа“ - каза сляпото черво, след като го отрязаха.

„Да си подпалват чергите“ - каза Прометей и даде огъня на хората.

„Положението виси на косъм“ - каза бръснарят, понеже цял ден никой не седна на стола му.

„Хващай гората“ - каза горският и пусна бракониера, след като му взе подкупа.

„Убивам си времето“ - каза килърът, излежаващ доживотна присъда.

„Отрязал си му главата“ - каза палачът, като се загледа в сина на току-що гилотинирания.

„Гладен няма да остана“ - каза буквоедът и се зарови в папките.

„Камък ми падна от сърцето“ - каза Сизиф, когато стигна до върха на хълма.

„Отново не можахме да вземем палмата на първенството“ - каза треньорът на играчите, които дояждаха бананите.

От всяко дърво свирка не става“ - каза си един, който и за чеп не ставаше.

„Загладих косъма“ - каза снобът и си обръсна главата.

„От теб човек няма да стане“ - казваха по-бързите сперматозоиди на по-бавните си събратя.

„Някой ден и аз ще видя бялата лястовица“ - каза си котаракът, докато дебнеше някое птиче да падне от гнездото.

„Ние сме против монархията“ - казаха републиканците, които си живееха като царе.

„Аз съм слуга на народа“ каза си депутатът, докато натискаше домашната прислужница.

„Голям късмет ти се пише“ каза врачката, която не можеше да чете.

„Днес и аз ще пия“ каза трезвеникът като разбра, че друг ще плаща сметката.

„Занаят не се учи, а се краде“ каза старият занаятчия на начинаещите крадци.

„Ще ви науча аз вас“ каза се учителката и изпита половината клас.