Бай Киро - Християн Трифонов

 Бай Киро-кметът,крачеше напред-назад и, от време на време, подвикваше нещо на работниците покрай багера. Наблюдавайки  как върви работата , а именно - изкопаването на дупките, в които смяташе да засади дървета, покрай наскоро циментираното от него корито на реката, той  не обръщаше внимание  на погледите на старците, насядали по пейките,които сякаш казваха: ”Браво на кмета,бе! Оти изкорени старите дървета, па се’а на техно место ще сади нови!”. Но те знаеха оти. „Оти кмето имаше голем келепир от тая  ми ти работа!”.

И докато старците си нямаха друга по-смислена работа, па седяха и одумваха, с кметът нещата стояха по по-различен начин. Той поглаждаше мустак и не до там законни мисли се въртяха в плешивата му глава. Ако  имаше брада, щеше и нея да поглади, ама нямаше. Как така – кмет с брада! Нали щяха д аго помислят за опозиционер! От тези мисли той прескочи на малко по-инакви, и в съзнанието му се появи образа на отворена бутилка ракия. Бай Киро дори подуши с нос въздуха, като че ли усети миризмата ѝ наоколо. После се сепна изведнъж - душата му да не отлети след  духа на гроздовата - и се изкашля пресечено. Бригадирът стоеше до него и му говореше нещо. А кметът продължаваше да поглажда мустака си и да кима с глава: ”Да,да, да,бе..да…”. После, уж небрежно, сведе поглед към китката си, където часовникът липсваше, ама дори той не забеляза това, какво оставаше за други: ”Я,кое време станало!” – възкликна кметът. „Нали сега разбираш, имам си аз други работи, по-важни, кметски! Хайде, вие правете каквото трябва, пък и …както сме се разбрали, де…”  и бай Киро се наведе интимно към бригадира – „ после багера на онуй място там, дето ти обясних, ама гледай да не сбъркаш нещо! И само ти и багериста! Другите нищо да не разберат, че…знаеш, де! ” И с тези думи кметът шмугна ръце в джобовете и закрачи важно към колата си.