Четвърт век - Викториа Петкова

Дишам прелестната атмосфера на Земята,
има-няма, вече четвърт век,
ала все по-трудно мога да пласирам
себе си за възрастен и зрял човек.

Че защо? – При толкова абсурди,
смехотворно е да си придаваш важност.
„Порасни! Или светът ще те осъди!“
Е, защо да стигаме до тази крайност?

Често продължават да ме питат:
„Как за толкова години
не успя да го пребориш този твой инат?
За да стъпваш здраво по земята,
да извадиш облаците от главата
и да спреш да го раздаваш „неразбран поет“?“

В потрес и почуда отговарям:
- Повечето хора не успяват
даже и за век...
А пък вие искате –
за четвърт –
да завърша този немислим проект?!