ОТМЪЩЕНИЕ - Христина Дакова

Д-р Петрова заби подострения, лакиран в червено нокът на показалеца си под последния ред от графика. Като видя името,  разпери пухкавите си пръстчета и ги раздвижи, после в един спонтанен гърч разтресе цялото си тяло - от раменете до седалището, както правеха Бионсе и Шакира, при което мощната й гръд изпъна тънката материя на ярко оцветената й блуза. Поради деветдесет и петте килограма на туловището й тази имитация на известните певици заприлича повече на реакцията на суровото козуначено тесто, когато го побутнеш. Но д-р Петрова винаги реагираше така, когато нещо я зарадва и е сама в кабинета. Сега особено я зарадва, че последна за петъчния ден е Мая - любимата й пациентка. Изпитваше истинска симпатия към това скромно, но интелигентно момиче, интелигентно доста повече над средното ниво и при това от нейната зодия.

Макар че в кабинета беше топло,  жената се наметна с новото си палто от норка, защото много държеше на реакциите, дори на пациентите си, относно тази свръхбюджета й придобивка. Повечето й пациентки го гледаха втренчено, без да обелят и дума, но тя като вещ психолог разчиташе в погледите им затаено възхищение и завист. С шарената си блуза, с прясно боядисаната в червено къдрава коса и с настръхналото палто, което я правеше още по-огромна, тя съвсем приличаше на ярко петно в стил Пикасо върху бялата стена.

След като се замисли една две минути, тя присви очи срещу нищото, усмихна се загадъчно, после бръкна в дамската си чанта и извади така нашумелия напоследък парфюм Вендета. После бързо го целуна и го прибра обратно. Погледна ръчния си часовник. Оставаха петнадесет минути, докато дойде Мая и тя щеше да ги използва по предназначение. Извади малкото си тефтерче със златиста подвързия и започна да пише необходимите й продукти за гала вечерята. Сьомга...скариди...синьо сирене...авокадо...ах, да и риба тон за среднощните сандвичи. Тази гала вечеря я беше замислила импулсивно за благодарност към съпруга си, който снощи я изненада със скъпия аромат. След като надраска покупките върху листчето с неразбираемия си почерк, с който толкова се гордееше, д-р Петрова хвана мобилния телефон и със същия заострен нокът натисна зелената слушалка.

-Ало, слънчице...за довечера нищо не купувай! Подготвила съм ти изненада. Първо,  второ и трето – както ти обичаш - салата от скариди, френска лучена супа и сьомга със зеленчуци на фурна. И не се притеснявай,  и сандвичи ще ти направя,  ако огладнееш посреднощ. Щом утре ще пътуваш, да празнуваме довечера! Хайде, цунки, до после!

Тъкмо изговори това и затвори, когато на вратата се почука, после се открехна една пролука, колкото да си подадеш носа, и наистина през пролуката се подаде остро носле.

-Д-р Петрова, удобно ли е? – чу се зад пролуката тъничко гласче.

-Майче, влизай миличка, ти си последната...удобно е...удобно е.

В кабинета влезе високо и слабо момиче. Д-р Петрова веднага забеляза, че пациентката е  свалила поне пет килограма и е заменила черния цвят на косата си със златисто рус.

-Ама че как изглеждаш, чудесна си миличка! На какво се дължи тази положителна промяна у теб? И как сияеш като се усмихваш. Май улучихме антидепресантите!

Д-р Петрова избъбри всичко това, докато подаваше ръка на момичето, без да става, за да не се изплъзне от раменете й новото палто.

-Сядай, душичке, сядай и веднага ми разкажи! Да не би да намери най-накрая мъж, дето толкова го търсихме? Ама на какво ми миришеш, Вендета ли е това? Да знаеш, че от зодиите ние с теб...

Но Мая я прекъсна, докато сядаше ухилена от ухо до ухо.

-Всъщност това за парфюма, докторке, е страшен анекдот. Нямам търпение да ви го разкажа.

Мая се наведе над бюрото и зашепна поверително.

-Нали си спомняте какво ми казахте миналия път. Че няма перфектна връзка и по-добре да започна връзка, каквато и да е, колкото да се обвържа емоционално...да спра да търся перфектния...

-Да, да, да... - кимаше д-р Петрова.

-Е, започнах връзка...с женен мъж!

-Хо-хо-хо, хи-хи-хи, миличка, изненадваш ме! Хи-хи-хи! Да не ти се надява човек! -разтресе се д-р Петрова.

-И най-смешното! Павел ми подари същия парфюм като на жена си, за да не го надушва като идва при мен.

Този път Мая се задави от беззвучен смях, от който раменете й потреперваха, а лицето на д-р Петрова замръзна като театрална маска. Тя дори изхлузи палтото от норка, и станала неузнаваемо сериозна, се прокашля.

-Нима се казва Павел?

Но Мая не забеляза тази промяна у докторката. Тя продължаваше да се смее.

-Сама ще го съжалите като го чуете! Жена му е пълна тьотка. Всяка вечер готви първо, второ и трето, и сандвичи за среднощ му прави, а той горкият се опитва да отслабне. И какво мислите? Сама изяжда и неговата порция, и по три пъти става нощем. До сутринта и троха не е останала.

-Може да има ниска кръвна захар. - промълви докторката и оправи една къдрица.

-А уикенда ще прекараме заедно. Павел излъга жена си, че ще пътува по работа.

Очите на д-р Петрова се разшириха така, сякаш беше котка, която всеки момент се кани да нападне. Но това трая само две - три секунди, после тя придоби предишния си весел вид и дори отново се наметна с палтото от норка.

-Е, скъпа, и аз имам добра новина. Реших, че сега е моментът да ти спрем лекарствата.

-Но как? Нали казахте, че сигурно ще ги пия цял живот! Не е ли опасно, особено сега, когато се подобрих? Нима няма да изпадна в мания? О, не, сега когато всичко се нареди, не искам пак да лежа в болницата.

-Не се притеснявай, миличка! Аз най-добре знам кога е подходящо да се спрат лекарствата. А винаги най-подходящо е, когато пациентът е в подем. Повярвай ми, сега за теб няма никаква опасност. И все пак, аз съм докторът, нали...

-Да, разбира се...разбира се...просто ме изненадахте. Това всъщност е чудесно! Без досадните хапчета вече, без странични ефекти. Откога си мечтая за това! И щом няма опасност...

-Никаква, миличка, никаква! Но аз трябва да тръгвам. Моля те, сто лева! - каза като се изправяше докторката.

-Но как сто? - опули се Мая. -Нали прегледът беше трийсет.

-О, нима не знаеш? В края на годината прегледът винаги е сто лева. Като бонус за празниците.

-Ами...ами добре. Добре, че имам в себе си. -и Мая подаде петте двадесетолевки.

-Е, скъпа, наистина бързам...и ти желая бурна любов с този...Павел. Ама наистина бурна! Е, довиждане!

Този път д-р Петрова облече палтото и елегантно се измъкна през вратата като викна на сестрата да заключи след пациентката.

След като излезе от кабинета си, д-р Петрова веднага махна на едно такси и вместо да се отбива в магазина за покупките, тя тръгна направо към вкъщи. Задъхана изпръхтя до третия етаж и след като отключи, веднага излезе на терасата. Погледна ръчния си часовник - още десет минути и Павел щеше да се зададе по обичайния си маршрут, минавайки точно под терасата. Докторката запали цигара и задърпа жадно тютюневия дим. Междувременно извади парфюма Вендета и го стисна силно в потната си ръка. Ето го Павел - приближава, една секунда още и.....сега! Д-р Петрова пусна пълното сто милилитрово стъклено шише. То тупна с тъп звук точно върху лъсналата глава на мъжа й, той се залюля и падна възнак върху мокрия асфалт.

            На другия ден заглавията на вестниците гласяха:

„Български вариант на мита за Есхил. Вместо от костенурка, плешив мъж умря от удар на Вендета. Убийцата - собствената му жена”