ТЕЛЕГРАФНИТЕ МИ ЗАПИСКИ ОТ ЕДНА ЛЕКЦИЯ - Любомир Петров

    Кратко встъпление. По онези времена, за опресняване на знанията ни за новостите в науката, за правилния ни мироглед, за да не кривнем от вярната насока, от пътеводната линия, бяхме задължавани, през определени периоди, да посещаваме различни опреснителни курсове, водени от специално подготвени за целта, лектори. Ето какво съм записал на курс по философия на тема:
МЕТОДОЛОГИЧНА РОЛЯ НА ФИЛОСОФСКИТЕ ПРИНЦИПИ
Цитирам дословно:.
   Методология- наука за методите на философията.
   Метод – път, начин, по който се стига до истината. Методът зависи от мирогледа и социалната позиция на индивида. Само философията може да разкрие...не разбрах какво...аха...да разкрие същественото... пак не чух края, разсея ме колежката, през два стола до мен.Озърта се за нещо!
    Задачата на методологията е, чрез система от закони, категории, принципи, които изследователят използва, за решаване на стратегически задачи в науката...ох, каква хубавица, ще изисква специална стратегия!... принципите в кибернетиката решават проблеми в биологията, например наследствеността ...заслужава си да се изучат наследствените й форми!...
    Теорията на социалното управление също почива на кибернетиката...и лекторът, сякаш киберетично, я мерна!
    Класическата механика се явява като методология на физиката...ах каква физика, доста механика ще е нужна! Голям симпатяга е лекторът. И той хлътна по физиката й....
    Само законите и категориите на философията имат универсално методологично значение...прекъсна му се мисълта. Каква рефлекторност тя също го усети! Играта започва.       През почивката ще се опитам да я заговоря.
   Изучаване на крайното чрез безкрайното...това не го схванах...чрез причинно-следствените връзки – възможност – действителност...ха, сега да го видим на практика: Причината известна – следствието неясно! По форма и съдържание, колежката е действителност, но дали е възможност!?
    Правило на диалектическия метод - обективност: нещата да се разглеждат такива каквито са...значи с лектора сме диалектици!
Конкретност – нещата да се разглеждат съобразно самите условия – конкретен анализ на конкретна обстановка!...Точно така, анализът ни е общ, в конкретна обстановка, на конкретен обект – колежката!
    Истината е всякога конкретна, няма абстрактна истина!..Правилно! С цялата си пищност ,тя е сред нас – истината!
    Исторически подход – да разкрива при какви условия е възникнало явлението, през какви етапи преминава и каква е историческата перспектива...ами явлението е започнало от Адама, а историческата перспектива е - ябълката!
    Всестранен анализ – принцип на всеобщата връзка е...да де, ябълката!
    Единство и борба на противоположностите – противоречието изразява най-дълбоката същност на нещата!..Тук няма да се съглася с лектора. Опровергавам този принцип, защото от ясно, по-ясно е, че с лектора имаме еднакви критерии и никакво противоречие за един и същ обект – хубавицата! Т.е. имаме наличие на е д и н с т в о на възгледите, което означава, че ще настъпи борба, не на противоположности, а на единството!
    По-нататък записки в бележника ми няма. Изпуснал съм последователността в логиката на естеството на философията. Останал съм непросветен, но... посветен!, и днес, лесно си обяснявам защо битките между съпартийци са толкова потайни и люти! Защото съществува и борба на единствата!
А колежката? Оказа се ,че се е озъртала за свой стар познат, който закъсня тогава за първия час. ЯЗЪК!