Е, МОЖЕ И “ИХТОЗАВЪР” - Любомир Петров

                / КОГАТО БЯХМИ ДРУГАРИ /                                

      Уверен съм, че всеки от нас тайничко храни пиетет към определена професия. Така и аз, понеже от ранни младини обичах водните пространства и, най-вече, обитателите в тях, избрах професията на рибовъда. Подчертавам – ри-бо-въ-да! Но хората ме кръстиха Миролюб “рибара” с “а” накрая не с “я”! Полагах сизифовски усилия, за да уточнявам, че не съм рибар, а рибовъд и, с надеждата да осветля разликата, веднаж наблегнах: Ри-бо-вед!, от което мълниеносно трябваше да се отрека, защото бе ми разяснено, и то доста гневно, че „по същата логика, “говедара”, щял да се нарича , “говедовед”, а “овчара”- “овцевед”!” Както не можело "сърцеведът да се нарече сърцар, душеведът – душар, така и рибара никога – рибовед!“. Ами, примирих се. Но когато в живота на малкия човек, голямото събитие е трябвало да се случи, то го спохожда! Както е казано, неизбежното е орис! И то, голямото събитие, дойде! Дойде, защото, по силата на регулационен план, бяхме преселени в панелни блокове в напълно нов квартал и, понеже човекът – както твърди един древен мислител – е „зоон политикон“ сиреч „обществено животно“, ние, новодомците, непознати до тогава, градяхме бъдещото си обществено битие , възползвайки се от стари, но изпитани във времето традиционни практики, като “поливахме” още недообзаведените жилища, разучавахме се взаимно, водехме  оживени разговори в посока, - покажи си връзките, за да те надцакам с моите, в какъв казан е печена ракията, на какъв баир е посадено лозето, от кой “Кореком”* са купени тапетите, откъде е фаянсът и прочие изложения, изискващи умно премислен сценарий и сръчна режисура. И все пак, древният философ е допуснал и малка грешка! Човекът не е роден да бъде някаква си безлична мравка! Той носи у себе си чувствителност и способности, които, по правило, другите не притежават и, които той трябва да брани, и, с които да се съхранява!! Веднаж, на въпроса: “А вие, другарю Миролюбов, какво работите?”- за миг да допуснех съдбовна грешка, не премислено отговаряйки: “Рибар!”, но, с подобаващо за случая достойнство, жена ми, моят ангел- извисител , отвърна вместо мен : “Мъжът ми е, ихтиолог!”
      О, Небеса! Ето я величествената магия на словото – златните двери на почитта! Ключът към славата! Каква дума ! Рибар“ вони на чесън, „ихтиолог“- ухае на роза! В този момент, уважаемите ми съпанелници със зяпнали уста снишиха глави, обточиха шии, а в разширените им зеници прочетох: “Каква клечка!”

      Новината се бе разнесла мълниеносно! Отношението на съседи и съкварталци почувствах още от следващата сутрин – на улицата, най-учтиво бивах поздравяван, а в последващите дни, в закусвалнята, масата се изтриваше до блясък, кафето ми се сервираше с пет пакетчета захар, вестникарката, за да ми подаде любимия вестник „ Водни простори“, излизаше извън павилиончето и с артистиен поклон  го пъхаше в ръката ми, а на автобусната спирка, понеже винаги имаше достатъчно време за рейса, ме заговаряха  напълно непознати. Съгражданин, с възможности за услуги / не ми съобщи точно какви /, явно в нужда, ме попита, дали като “такъв човек” имам някаква връзка в “търговията”,че да му ходатайствам за акумулираща печка! Друг, без да ми се представи, се зачуди: как така, “шеф в такова положение”, да не се е вредил за собствена кола, а ползва градски транспорт и, ако номерът на вноската ми / за кола/ е голям, той можел да ми предостави неговия, /само на двойна цена / ,та, още утре, да си имам една“жигулка”.
    Прибра се жена ми вкъщи с грейнали очи. Касапинът й отрязал месо от най-хубавия бут, в бакалията й дали яйца от осем стотинки, досущ като онези, от тринадесет, зарзаватчийката й измъкнала изпод рафта портокали и банани от евтините и я попитала, нямам ли нужда от френско влакно за въдица, “костенурка”, понеже мъжът й работел на “Международния”, та можел да ми услужи.

    Животът ми, буквално процъфтя!  Ежедневни спътници ми ставаха почитта и уважението. В пространството се втъкаваше приветливост, в сърцата – благородство. Процъфтявало и устното гражданско творчество! Ето, влизам в бръснарницата и там, три млади бръснарки ще изпочупят бръсначите си, надпреварвайки се, коя да ме вземе за обслужване. Спечели ме симпатична дама,с чудесна фризура и нелъснати ботушки. Като ми слагаше топла кърпа на лицето – така омеквала по-добре брадата – тя, тихичко и малко стеснително, ме попита, “иКтолоКа”!?, как съм го купил?, понеже, имала малък валутен проблем! Е, намигнах й съзаклятнически и обещах да й кажа, но в по-дискретна обстановка.
Защото в същия този ден, трябваше да освещаваме апартамента на най-новите пришелци, реших да лъсна обувките си в новооткритата ваксаджийница,. Бях посрещнат с небивал възторг и сърцетрогна усмивка. Ваксаджията – необръснат човек, но с блестящи обувки, посочи стола думите:“Заповядайте другарю
  Ихтозавър, ша сА лъскЪми ли?

     Признавам, след тази драстична покана, пред мен възникна дилемата, за или против ихтиолога и почти стигнах до решението да си се върна пак при “рибара”,с “а” накрая не с “я”, но пък, от друга страна, като си помислих, че касапинът, зарзаватчийката и в бакалницата, няма да са така отзивчиви към жена ми, хората – към мен, а и надеждата на симпатичната бръснарка би се помрачила, – си рекох: Е, може и “ИХТОЗАВЪР”!

 

 

Кореком – за по-младите читатели – специални магазини за стоки не произвеждани в соцлагера. Народът наричаше тези магазини „корекция на комунизма“!