Д Е   Т А К Ъ В   К Ъ С М Е Т    И    У   Д О М А - Л и н а      И в а н о в а

   Слушам снощи в новините – станал инцедент . Пила, някаква старица

Бира, в която имало сода каустик .Та си викам , де такъв късмет и у дома ,

че и аз да видя щастлив ден в живота си .Карам го аз , моя Николчо да

си сръбне руйно винце зиме или студена биричка лете , ама той не си

отстъпва позицията . Налива се само с ракия . „ Аз – вика - Радке , от мойта

любов не се отделям . Тя ми е първа и последна в живота .Разбира ме

всячески и ми върви по настроението .”

   И право си казва . Вече трийсет години откак го водя , не е пропуснал

и една вечер да й се обясни в любов .От ракията ревнувам повече ,

отколкото когато го хванах, с комшийката да се въргалят в плевника ,

освен с другите , дето не ги помня вече . Тъй го държи в плен , че като

я види , сякаш мен вижда за първи път , когато бях мома . Пък , като го

омае ,да го видиш само , как милно и говори . С уважение , дето има

една дума . А , кога запей , жално да ти стане на душата . Ей тъй ,

трийсет години се с нея си другарува и не й изневери , нито един ден ,

я с бира или нещо друго . С годините си стават по – близки и неразделни .

Пустата ракия , държи и мен в постоянно тревожно поведение .Ако беше

жена , друга щеше да е работата . Ама с ракия , как да се оправяш . Ха

си и налетял , ха те е омаяла , като самодива срещу  Еньов ден . Чудя

се и се мая , как да ги разделя ? Па то , един акъл  за къде по – напред .

Та като слушах новините си викам , де такъв късмет и у дома . Да беше

сръбнал Николчо , барим една чашка бира със сода каустик , та да

видим тогава , дали съм вече прочетен вестник или бомба със закъснител .

Тя ли , ракията ли , ще се грижи за Николчо тогава ? То се разбира отсамо -

себе си , че аз .Ей  туй на , ми е шанса да разбере , тоя хубостник Николчо,

че аз го обичам повече от тази проклетница , ракията . Само да го прикоткам , да изпие една чашка , макар .

   Ама нейсе , де такъв късмет и у дома ,че и аз да видя щастлив ден в

живота си !