СТИХОВЕЙ - Татяна Йотова

Доклад-импресия

по Теория на литературата на тема:

Някои тропи, фигури и други художествени средства и похвати при творческия процес

Докладчик: Татяна Йотова

 

Погнал ме е бурен стиховей,

ти не го пропъждай, не, недей!

Нека да вилнее в мен така,

сякаш се е пръснала река.

Рими, белостишия, искри,

спомени и чувства до звезди,

образни картини в пустошта

никнат като вечната трева.

Лута се щастлив оксиморон,

смее се хипербола на трон,

купища анафори крещят:

„Първи сме, но моля, дайте път!”

С някаква невинна синекдоха

сляха се контрасти в суматоха,

токчета метафора заби,

с ярост анжамбманите обви.

Символи заскитаха в галоп,

търсеха невярната синкопа,

тя пък се оказа в строфа пет –

близо до досаден епитет.

Дръзка метонимия изля

ято песни в шепа свобода.

Някак неуместно се разкри

тъничка епифора с мечти,

грабна я лирично отклонение

към спираловидно повторение

Важен, реторичният въпрос,

смигна на градацията бос,

после всичко мина в ретроспекция,

плод на щура творческа инвенция.

Бурен, стиховеят се наема,

май че към поемата поема…

Сънна, ретардацията взе

няколко сюжета на ръце,

пусна ги в казана с рими и

смислови нюанси нарои.

Втурна се инверсия без грим

към паралелизъм невредим,

с тях алитерация без глас

слушаше напевен асонанс.

Как замлъкна апосиопеза,

сгушена в гръдта на антитеза,

търсейки съседния контекст,

който обеща балада с кекс.

В този миг ирония им смигна,

сатира след нея се надигна,

спусна се безкрайна перифраза –

прозата лирично позамаза.

По-натам забравен, тъжен троп,

яхнал две сравнения на стоп,

сложи край на бликналата банда

с ударна, светкавична поанта.