Гурбетчия - Стефан Страшимиров

                 Връща се Геле от гурбет и цялата рода излиза да го посрещне с тъпани  и зурни, сякаш държавен глава се прибира от успешна визита.

                Наобиколиха го всички и първа тъщата излиза напред и критично го оглежда като опозиционер в парламента и вика:

                – Чини ми се, Геле, че с каквито дрехи те изпратихме, с такива те посрещаме! Ама сигурно много пари си надиплил, че щерката се измъчи тук в немотията. Грижата за децата и вечно пияният ти баща я състариха. Виж, заприличала е на вейка!

                Прегръща го сестра му и реди на рамото му:

                – Ах, мили братко, само ако знаеше, че твоята Дулцинея по цели дни и нощи се губеше, а аз гледах децата ти!  Дано оцениш това, братко?

                Преди Геле да отвърне,  малкият му брат го прегръща и вика:

                – Бате, язека  достостойно те замествах тук. Доях кравата, изкарвах овцете на паша и следях твоята фръцла.

                В този миг дотърчава и майка му, прегръща го със сълзи на очи и пискливо реди:

                – Ах, милото ми момче, доживях да те прегърна отново! Сине, сине, каква мъка беше тук без теб. Всички само на мен чакат, а аз само с две ръце. Но ти сигурно за две години добре напечели, а?

                 Геле мълчи и само клати глава. Всички погледи на роднините са устремени в него като депутатите в новия месия.  Геле преглъща като загубил изборите кмет и тихо промърморва:

                – Мале, не успях нищо да направя, защото се оказа, че сме минали незаконно границата и ни вкараха в затвора. Накрая ни изгониха без пукнат грош и ето ме отново в Равно поле.

                От всички роднини се изтръгва вик на разочарование, като че ли са изпуснали джакпота от третото теглене. Те всички се измъкнаха тихомълком. Едва тогава Геле целуна майка си, въздъхна и промърмори:

                – Епа, убедих се, че от Витоша по-високо нема и от Искъро по-дълбоко нема. Но най-вече от Равно поле по-арно нема!...