ШУТОЧНАЯ  СВАЛКА - Александрина Шаханова

На малък поморийски плаж

лежах сама по монокини.

Отгде ми дойде тоз кураж –

та аз съм вече на години!...

Загледа се, обаче, мъж

във знойното ми женско тяло

и аз реших, поне веднъж,

със него да си поиграя...

Захапах сочен плод. Това

узряла жълта круша беше.

Мъжът пред мен стоеше прав,

на руски нещо си мълвеше:

„Ну... с вами можно прогулять?“

Нет, нет!... – отвърнах бързо аз. –

Во флирт мы только проиграть...

И рече той: „Как жалко, жалко!...

Вы очень, очень хороша!...“

И ты хороший!... Но была

шуточная только свалка!