ИЗЖИВЯНО - Георги К. Спасов

    Нека да го кажа още сега: ИЗБЯГВАЙТЕ да пътувате за чужбина с автобус. Аз го направих, защото пътуването ми със самолет ми се видя несигурна алтернатива.32-часовото ми пътуване от гр.Ним, Франция, до София /а за някои още по-дълго, тъй като идваха от Лисабон/ остави траен отпечатък, преди всичко физически, върху мен.  Дни наред след пристигането ми в България  продължаваше да ме боли дясната половина на задника ми/използвах тази дума без никакви еротически намеци – просто назовах определена част от тялото си, за която не знам научното й наименование/. Сякаш бях опарен от коприва/нали знаете как тя пари/. Същото болезнено парене имаха и онези два елемента от тялото ми, наричани простонародно „топки”, тези верни „свидетели” на половите ми победи и провали. Трябва да призная, че пътувах сред хора, за които най-естественото нещо беше да се събуят, да качат краката си на предната седалка, да се хранят вътре в автобуса, като проявяваха патриотическо предпочитание към българската кухня – ядяха лютеница, сладка, баница, домати, краставици. Свикнах с миризмата, даже по едно време и аз, малко конфузно и скрито, се събух – ходилата ми се бяха подули. По някое време и заспивах, възможно е и да съм хъркал, това беше обичайният шум в автобуса – кротък, равномерен или по-бурен, понякога само някой изведнъж се задавяше, рязко изхъркваше и се събуждаше и всички ние го гледахме с топло съчувствие. Създаде се една почти интимна атмосфера, една от онези мечтани от политиците ни интеграции, в която се почувствахме обединени от една кауза – и каузата беше ясна: да стигнем до определената цел живи и невредими – до столицата, която расте, но не старее. И когато вече слизахме от автобуса, едно момиченце каза на майка си:„Вече ми е тъжно, че се разделяме с хората от автобуса. С тях сякаш станахме роднини!”
Роднини! Колко е хубаво, за да е истина!